Агата Кристи - Стаена смърт

— Промени! — изсумтя той. — Всичко се променя!

— Нещата не могат да стоят все едни и същи — каза Гуенда. — И, в края на краищата, в наши дни има много подобрения.

— Всички така казват. Само че аз не съм ги забелязал тези подобрения. Промени!

Той посочи към живия плет вляво, през който се виждаше някаква постройка.

— Онова там беше болницата. Беше — каза той. — Хубаво и удобно място. А сега са построили нещо голямо, на една миля извън града. Двайсет минути пеша, ако искаш да стигнеш дотам, или три пенса с автобус. — Той отново посочи към плета. — Сега е девическо училище. От десет години насам. Всичко се променя. Сега хората вземат къща някъде, живеят в нея десетина или дванадесет години и отиват другаде. Не мирясват. И каква е ползата от това? Не можеш да направиш хубава градина, ако не гледаш в перспектива.

Гуенда погледна магнолията с обич.

— Като мисиз Файндейсън.

— Да, тя беше жена на място. Дойде като младоженка. Отгледа си децата и ги задоми, после погреба мъжа си. Внучетата й идваха тук през лятото. Накрая умря и тя. Беше прехвърлила осемдесетте.

В гласа на Фостър имаше одобрение и топлина, Гуенда се върна в къщата леко усмихната. Тя поговори с работниците и после отиде във всекидневната, за да напише няколко писма. Сред кореспонденцията, на която оставаше да отговори, имаше едно писмо от някакви братовчеди на Джайлс, които живееха в Лондон. Канеха я да посети Лондон когато поиска и да им гостува в дома им в Челси 4 4 Район в Лондон. — Бел. пр. .

Гуенда знаеше, че Реймънд Уест е добър, но не много известен романист, а жена му Джоун е художничка. Би било много забавно да им погостува известно време, макар че беше най-вероятно да я сметнат за ужасна провинциалистка. „Нито аз, нито Джайлс сме бохеми“ — разсъждаваше тя.

В антрето се разнесе царственият звук на гонга. Този гонг, поставен в рамка от гравирано и усукано дърво, беше една от ценните вещи на леля му. Мисиз Кокър явно се наслаждаваше на звука му и винаги го удряше с всичка сила. Гуенда запуши ушите си и стана.

Тя прекоси бързо всекидневната, отиде до стената при прозореца в дъното на стаята и възкликна ядосано. Правеше това за трети път, сякаш се канеше да премине през дебелата тухлена стена направо в трапезарията оттатък.

Върна се назад, излезе в антрето, след това зави под прав ъгъл покрай стената на трапезарията и влезе през вратата. Заобикалянето беше голямо и през зимата щеше да е много неприятно, защото в антрето ставаше течение, а местното парно отопляваше само всекидневната, трапезарията и две от стаите на горния етаж.

„Не виждам защо — помисли си тя, докато сядаше на стола край чудесната маса тип «Шератън», която беше купила много скъпо, за да замени масивната квадратна махагонова маса на леля Лавиндър, — не виждам защо да не направя врата, която да води директно от всекидневната в трапезарията. Ще поговоря за това с мистър Симс, когато дойде днес следобед.“

Мистър Симс беше строител и бояджия — човек на средна възраст, с пресипнал убедителен глас и винаги с тефтерче в ръка, готов веднага да си запише всяко скъпоструващо хрумване на работодателите си.

Когато го попита, мистър Симс оцени високо идеята.

— Най-простото нещо на света, мисиз Рийд. И е много рационално, ако мога да кажа така.

— Няма ли да е много скъпо? — Гуенда вече изпитваше съмнения, когато той изпаднеше във възторжен ентусиазъм. Бяха провели няколко неприятни разговора във връзка с различните допълнителни разходи, които не бяха включени в първоначалната му сметка.

— Дреболия — отговори мистър Симс угоднически, като придаде на пресипналия си глас колкото се може повече увереност.

Гуенда го гледаше, недоверчива повече от всякога. Именно „дреболиите“ на мистър Симс я бяха научили да внимава. Първоначалните му изчисления винаги бяха удивително скромни.

— Ето какво, мисиз Рийд — каза Симс подкупващо. — Ще накарам Тейлър да хвърли един поглед днес следобед, когато свърши със стаята за дрехи. Ще мога да ви кажа точно. Зависи колко е дебела стената.

Гуенда се съгласи. Тя написа на Джоун Уест, че й благодари за поканата, но не може да напусне Дилмут в момента, защото трябва да наглежда работниците. След това излезе да се разходи по брега и да се порадва на бриза. После се прибра и влезе във всекидневната. От ъгъла се изправи работникът на мистър Симс и я поздрави с усмивка.

— Няма да е трудно да го направим, мисиз Рийд — каза той. — По-рано тук е имало врата, но някой, който не я е искал, я е зазидал.