Агата Кристи - Стаена смърт

Мисиз Хенгрейв, която беше едно стъпало по-долу и тъкмо започваше да разказва как майор Хенгрейв започнал бързо да линее, я погледна обидено.

— Не знам такова нещо, мисиз Рийд. Но защо? Да не би да сте чула от някого?

— Вие самата усещала ли сте, виждала ли сте такива неща? Тук умирал ли е някой?

„Доста ужасен въпрос — помисли си Гуенда — и не биваше да го задавам, защото вероятно майор Хенгрейв…“

— Мъжът ми почина в санаториума „Св. Моника“ — обясни мисиз Хенгрейв сковано.

— Да. Разбира се, вие ми казахте.

Мисиз Хенгрейв продължи все така ледено:

— В къща, построена преди сто години, би трябвало да се очаква да е имало смъртни случаи. Но мис Елърти, от която покойният ми съпруг я закупи преди седем години, беше в цветущо здраве и дори смяташе да замине за чужбина, за да се занимава с мисионерска дейност. Тя не спомена в семейството й скоро да е имало нещастни случаи.

Гуенда побърза да успокои меланхоличната мисиз Хенгрейв. Влязоха отново във всекидневната. Това беше очарователна тиха стая, точно такава, за каквато Гуенда копнееше. Моментният страх, обзел я преди малко, беше напълно неразбираем. Какво я беше прихванало? На къщата й нямаше абсолютно нищо.

Тя попита мисиз Хенгрейв дали може да разгледа градината и излезе на терасата през френските прозорци.

„Тук би трябвало да има стъпала — помисли си тя — водещи към тревната площ.“

Но вместо това беше израснала форзиция, която точно на това място беше необикновено висока и напълно скриваше гледката към морето.

Гуенда отбеляза мислено това. Щеше да го промени.

Последва мисиз Хенгрейв по терасата и слезе след нея по едни стъпала в най-далечния й край. Забеляза, че алпинеумът е занемарен и обрасъл и че по-голямата част от цъфтящите храсти се нуждаят от подрязване.

Мисиз Хенгрейв промърмори някакво извинение за това, че градината е доста запусната. Можели да си позволят да викат градинар само два пъти седмично, а много често той въобще не се появявал.

Те разгледаха малката, но удобна лятна кухня, и се върнаха в къщата. Гуенда обясни, че трябва да види още няколко имота и, макар че „Хилсайд“ (какво често срещано име) много й харесва, не би могла да вземе решение веднага.

След едно последно дълго подсмърчане Мисиз Хенгрейв се сбогува с нея някак си тъжно.

Гуенда се върна при посредниците, заяви твърдо, че е готова да плати само цената, посочена в официалната оценка на имота, и прекара остатъка от сутринта в разглеждане на Дилмут. Това беше очарователно и старомодно малко курортно градче. В далечния му „модерен“ край имаше два нови хотела и няколко недоизпипани къщи, но географското положение на брега и възвишенията отзад го бяха спасили от прекомерно разрастване.

Следобед й се обадиха посредниците и й съобщиха, че мисиз Хенгрейв приема предложението й.

С дяволита усмивка Гуенда отиде до пощата и изпрати телеграма на Джайлс:

КУПИХ КЪЩА. ОБИЧ. ГУЕНДА.

— Това ще раздразни любопитството му — каза си тя. — Ще му покажа, че си тежа на мястото!

Измина един месец и Гуенда се нанесе в „Хилсайд“. Мебелите, наследени от лелята на Джайлс, бяха пристигнали от склада и тя ги беше разпределила по стаите. Бяха стари и много хубави. Продаде два прекалено големи гардероба, но всичко останало беше добро и подхождаше на къщата. Във всекидневната сложи две малки кокетни масички с инкрустирани седефени замъци и рози. Освен тях имаше и чудесна работна маса, бюро с дърворезба и малка салонна масичка от махагон.

Тя разпредели различните столове по стаите и купи две огромни меки кресла, за да могат да седят с Джайлс от двете страни на камината. Голямото канапе отиде до прозорците. За пердетата Гуенда избра старомодна бледосиня басма на вази с рози и жълти птици. Тя реши, че сега стаята е напълно готова.

Току-що се беше настанила и затова в къщата още имаше работници. Досега би трябвало да са свършили, но Гуенда правилно прецени, че няма да си отидат, докато тя не се нанесе.

Промените в кухнята бяха направени, двете бани бяха почти готови. За стените щеше да мисли по-нататък. Искаше да поживее известно време, за да почувства новия си дом и тогава да реши точно какви цветове ще избере за стаите. Всъщност къщата беше в много добро състояние и нямаше никаква нужда да бърза да прави всичко едновременно.

В кухнята се настани някоя си мисиз Кокър — дама, изпълнена със снизходително благоразположение, склонна да посреща хладно прекалено демократичното и приятелско отношение на Гуенда, но пък и готова да омекне, след като веднъж я е поставила на мястото й.