Агата Кристи - Стаена смърт

Гуенда веднага почувства, че се изпълва с одобрение — почти възхищение. Тази беше нейната къща! Вече беше сигурна в това. Можеше да си представи градината, високите прозорци — беше убедена, че е точно такава, каквато иска.

Денят преваляше, така че тя отседна в хотел „Кларънс“, а на следващата сутрин отиде в агенцията за недвижими имоти, чийто адрес беше преписала от табелката.

И сега, въоръжена с писмено разрешение да огледа къщата, тя стоеше в старомодната продълговата всекидневна с двата й френски прозореца, водещи към застлана с плочи тераса. Пред терасата имаше нещо като алпинеум, изпъстрен с цъфнали храсти, който се спускаше стръмно към тревната площ долу. Над дърветата в края на градината би трябвало да се вижда морето.

„Това е моята къща — помисли си Гуенда. — Това е моят дом. Вече ми се струва, че познавам всяко кътче от него.“

Вратата се отвори и влезе висока меланхолична хремава жена, която подсмърчаше унило.

— Мисиз Хенгрейв? Имам разрешение от господата Голбрайт и Пендърли да разгледам имота. Боя се, че е малко рано, но…

Мисиз Хенгрейв изсекна носа си и каза, че това няма никакво значение. Обиколката на къщата започна.

Да, беше точно това, което й трябваше. Не много голяма. Малко старомодна. С Джайлс биха могли да добавят още една или две бани. Кухнята също можеше да се подобри. Слава Богу, в нея вече имаше хубава печка. С една нова мивка и съвременно оборудване…

През цялото време, докато Гуенда кроеше плановете си и ги обмисляше, гласът на мисиз Хенгрейв не спираше тъничко и монотонно да изрежда подробностите за последната болест на майор Хенгрейв. Половината от вниманието си Гуенда отдели, за да издава необходимите звуци — на съчувствие, утеха и разбиране. Всичките роднини на мисиз Хенгрейв живеели в Кент… тя много искала да се премести някъде по-близо до тях… майорът бил ужасно привързан към Дилмут, бил секретар на голф-клуба толкова много години, но тя самата…

— Да… разбира се… Колко ужасно трябва да се чувствате… да, санаториумите винаги са такива… разбира се… сигурно сте били…

А другата половина трескаво съобразяваше: Тук ще има скрин за бельо… да. Голяма спалня… каква хубава гледка към морето… Джайлс ще я хареса. Съвсем практична малка стаичка. Джайлс може би ще я използва за дрешник. Банята… ваната би трябвало отвън да е покрита с махагон… О! Да! Така е! Колко е хубава! И е в средата! Не, няма да променям нищо. Това е нещо наистина старо и стилно! Каква огромна вана! В нея можеш, например, да ядеш ябълки. Или да пускаш книжни платноходки и патета! Сякаш са в морето… сетих се — от онази тъмна задна стая ще направим две наистина модерни бани, зелени и лъскави. С тръбите не би трябвало да има проблеми защото са точно над кухнята… тази ще оставим такава, каквато е…

— Плеврит — каза мисиз Хенгрейв — и се превърна в двойна пневмония на третия ден…

— Ужасно! — отговори Гуенда. — Няма ли още една стая в края на коридора?

Имаше. И беше точно такава, каквато си я представяше — почти кръгла, с голям еркерен прозорец. Разбира се, трябваше да се боядиса. Всъщност стаята беше в съвсем добро състояние, но защо хората като мисиз Хенгрейв са толкова влюбени в този горчичено-бисквитен цвят?

Те се върнаха по коридора. Гуенда съсредоточено измърмори:

— Шест, не, седем стаи, като се броят малката и таванската.

Дъските под краката й леко проскърцаха. Вече се чувстваше така, сякаш тя, а не мисиз Хенгрейв, живееше тук! Мисиз Хенгрейв сякаш беше натрапничка — жена, която боядисва стаите в горчиченобисквитен цвят и харесва да има глицинин 2 2 Пълзящо растение с ароматни синьолилави цветове. — Бел. пр. във всекидневната си. Гуенда погледна листа, който държеше в ръката си. Върху него на машина бяха описани подробностите за имота и исканата цена.

Само за няколко дни Гуенда се беше запознала доста добре с възможните достойнства и недостатъци на къщите. Исканата сума не беше голяма. Разбира се, имаше нужда от известно осъвременяване, но пък… и тя забеляза думите, написани под цената: „Подлежи на договаряне“. Мисиз Хенгрейв сигурно много бързаше да се премести при „нейните хора“ в Кент 3 3 Графство в Югоизточна Англия. — Бел. пр. …

Слизаха по стълбата, когато Гуенда внезапно почувства, че я обзема непреодолим и с нищо необясним ужас. Усещането беше болезнено и си отиде толкова бързо, колкото беше и дошло. Въпреки това, на ум й дойде още нещо.

— В тази къща… нали няма призраци? — попита тя настойчиво.