Агата Кристи - Смърт край Нил

— Имам официално становище по въпроса. Случаят е в моите ръце. Корабът трябва да отплува след половин час, но ще бъде задържан, докато наредя. Възможно е, разбира се, убиецът да е дошъл от брега.

Поаро поклати глава.

— Добре — съгласи се Рейс. — Ще изключим това предположение. — Е, драги, от вас зависи. Това е вашата област.

Поаро се обличаше бързо.

— На ваше разположение съм — каза той.

Двамата мъже излязоха на палубата.

Рейс каза:

— Беснер трябва да е там сега. Изпратих стюарда да го извика.

На кораба имаше четири каюти първа класа, с баня. Едната от лявата страна беше заета от доктор Беснер, а другата от Андру Пенингтън. От дясната страна едната каюта беше заета от мис ван Шойлер, а другата до нея — от Линет Дойл. Каютата на съпруга й беше в съседство.

Пребледнял стюард стоеше пред каютата на Линет Дойл. Той им отвори вратата и те влязоха вътре. Доктор Беснер се беше навел над леглото. Той обърна глава и изръмжа нещо, когато те се появиха.

— Е, какво можете да ни кажете, докторе! — попита Рейс.

Беснер потри замислено небръснатата си челюст.

— Била е застреляна в упор. Вижте, тук, точно над ухото, оттук е влязъл куршумът. Много малък куршум, бих казал от двадесет и два милиметра. Пистолетът е бил притиснат плътно до главата й, вижте, мястото е малко опушено и кожата е леко обгорена.

Отново мъчителният спомен за думите, прошепнати в Асуан, изплува в съзнанието на Поаро.

Беснер продължи:

— Спяла е, нямало е съпротива. Убиецът се е промъкнал в мрака и я е застрелял, както е лежала в леглото.

— 0, не — извика Поаро. Интуицията му отказваше да приеме това. Жаклин дьо Белфор, промъкваща се в тъмната каюта с пистолет в ръка, не, тази картина не „бе приемлива“.

Беснер се втренчи в него през дебелите стъкла на очилата си.

— Казвам ви, че така е станало.

— Да, да. Не исках да кажа това, което си помислихте. Не ви противореча.

Беснер доволно изсумтя.

Поаро се приближи и застана до него. Линет Дойл лежеше по гръб. Лицето й беше спокойно и естествено. Но над ухото й имаше дупчица с коричка засъхнала кръв.

Поаро скръбно поклати глава.

Тогава погледът му падна на бялата стена, точно пред него и той си пое остро дъх. Бялата й чистота беше нарушена от голямо, разкрачено Ж, надраскано с някакво червеникавокафяво вещество.

Той се вгледа в него, след това се наведе над мъртвото момиче и много внимателно повдигна дясната й ръка. На единия й пръст имаше червеникавокафяво петно.

— По дяволите! — възкликна Еркюл Поаро.

— Моля? Какво е това? — попита доктор Беснер и погледна нагоре. — Ах, да!

— По дяволите! Какво значи това, Поаро? — попита Рейс.

Поаро се поклати леко на пръсти.

— Питате ме какво значи това. Е, добре, та то е много просто, нали? Мадам Дойл умира; тя иска да разобличи убиеца си и изписва с пръст, натопен в собствената си кръв, първата буква от името му. Да, това е удивително просто.

— Да, но…

Доктор Беснер беше готов да избухне, но Рейс го накара да замълчи с повелителен жест.

— Така мислите значи? — попита бавно, той, Поаро се обърна към него и кимна с глава.

— Да, да. Това е, както казах, удивително просто! Звучи толкова познато, нали? Толкова често са го правили на страниците на криминалните романи! Сега наистина е малко остаряло. Човек би предположил, че нашият убиец е старомоден!

Рейс си пое дълбоко дъх.

— Разбирам — каза той. — Отначало помислих, че…

— Че вярвам в такива мелодраматични истории — каза Поаро с лека усмивка. — Но, пардон, доктор Беснер, вие искахте да кажете нещо?

Беснер избухна в порой от гърлени звуци.

— Какво искам да кажа? Пфу! Казвам, че това е абсурдно, това са глупости! Бедната дама е умряла мигновено. Да натопи пръст в кръвта си (а както виждате, няма почти никаква кръв и да напише буквата Ж на стената — ха, че това са глупости, мелодраматични глупости!

— Да, наивно е — съгласи се Поаро.

— Но е направено с някаква цел — предположи Рейс.

— Да, естествено — кимна с мрачно лице Поаро.

— Какво значи Ж? — попита Рейс.

— Ж значи Жаклин дьо Белфор, млада дама, която ми заяви преди по-малко от седмица, че не би желала нищо освен… Поаро млъкна и усърдно цитира: — „да притисна хубавия си малък пистолет до главата й и само да натисна спусъка…“

— Боже мой! — възкликна доктор Беснер.

Настъпи мигновена тишина. След това Рейс си пое дълбоко дъх и каза:

— И точно това е било извършено тук?

Беснер кимна.

— Да, така е. Пистолетът е бил с много малък калибър, вероятно двадесет и два милиметра. Куршумът, разбира се, трябва да се извади, преди да определим това със сигурност.