Агата Кристи - Смърт край Нил

Жаклин внезапно се надигна от стола. Порой от свистящи, тихи звуци се заизлива от устата й.

— Страхуваш се от скандал, нали? Защото си типичен англичанин, толкова благовъзпитан! Искаш да се държа „прилично“, нали? Но мен не ме е грижа дали се държа прилично, или не! По-добре се махай веднага оттук, защото имам намерение да говоря… дълго.

Джим Фенторп внимателно затвори книгата си, прозя се, погледна часовника си, стана и бавно излезе — типична английска постъпка, но много неубедителна.

Жаклин се извъртя на стола си и погледна с гняв Саймън.

— Проклет глупак — каза тя прегракнало, да не би да мислиш, че ще се държиш с мен по този начин и ще ти се размине безнаказано?

Саймън Дойл разтвори устни, после пак ги стисна. Седеше безмълвен, като че ли се надяваше, че яростта й ще утихне, ако не я предизвиква с думи.

Хрипкавият и неясен глас на Жаклин зашемети Корнелия, която съвсем не беше свикнала с такива бурни емоции.

— Казах ти, че ще те убия, ако ме изоставиш заради друга жена… Мислиш, че се шегувам? Грешиш. Досега само чаках! Ти си моят мъж! Чуваш ли? Ти ми принадлежиш…

Саймън все още мълчеше, Жаклин бръкна за секунда в чантичката си и се наклони напред.

— Казах ти, че ще те убия, и не се шегувам… — В ръката й внезапно се появи нещо светло и блестящо. — Ще те застрелям като куче… като мръсно псе, каквото си…

Най-после Саймън се събуди от вцепенението си. Скочи на крака, но в този миг тя натисна спусъка…

Той се сгърчи на две и падна върху един стол… Корнелия изпищя и се втурна към вратата. Джим Фенторп беше на палубата, облегнат на парапета. Тя закрещя:

— Мистър Фенторп… Мистър Фенторп…

Той изтича към нея. Тя го сграбчи и запелтечи несвързано:

— Тя го застреля… О, тя го застреля!

Саймън Дойл беше все още полулегнал на стола… Жаклин стоеше като парализирана. Тялото й силно се тресеше, а разтворените й от ужас очи бяха заковани в аленото петно, което бавно се прецеждаше през крачола му, точно под коляното, където той притискаше кърпичката си към раната…

— Аз не исках… О, господи, наистина не исках… — заекна тя.

Пистолетът падна с трясък на пода от треперещите й пръсти. Тя го ритна встрани и той се плъзна под един диван.

Саймън проговори тихо?

— Фенторп, за бога, някой идва… Кажете, че е станало произшествие, че всичко е наред. Не трябва да има скандал.

Фенторп кимна бързо, с разбиране. Запъти се към вратата, където се показа изплашено лице на нубиец.

— Всичко е наред, всичко е наред! Само на шега!

Черното лице го погледна със съмнение и недоумение, после се успокои. Зъбите блеснаха в широка усмивка. Момчето кимна и си отиде. Фенторп се обърна.

— Всичко е наред. Мисля, че никой друг не е чул. Изстрелът прозвуча като тапа. А сега…

Той млъкна изумен. Жаклин внезапно зарида истерично.

— О, господи, искам да умра… Ще се убия. По-добре да умра… Какво направих, какво направих?

Корнелия бързо пристъпи към нея.

— Тихо, тихо, скъпа.

Саймън с обляно в пот чело и изкривено от болка лице настоя:

— Отведете я. За бога, отведете я оттук! Заведете я в каютата й, Фенторп. Вижте мис Робсън, извикайте вашата медицинска сестра. — Той ги погледна умолително. — Не я оставяйте, преди да сте сигурни, че сестрата е край нея и е в безопасност. След това намерете моя приятел Беснер и го доведете тук. И за бога, внимавайте жена ми да не узнае нищо за това.

Джим Фенторп отново кимна с разбиране. Мълчаливият млад мъж се държеше хладнокръвно и опитно в това извънредно положение.

Двамата с Корнелия извлякоха ридаещото и съпротивяващо се момиче от салона и го поведоха към каютата. Но там се оказаха в по-голямо затруднение. Тя зарида високо и започна да се бори с тях, за да се освободи.

— Ще се удавя… Ще се удавя… Не мога да живея повече… О, Саймън, Саймън!

Фенторп каза на Корнелия:

— По-добре извикайте мис Бауърс, а аз ще остана тук, докато дойдете.

Корнелия кимна и бързо излезе.

Веднага след това Жаклин сграбчи Фенторп.

— Кракът му е счупен… кърви… Кръвта му ще изтече и той ще умре. Трябва да отида при него… О, Саймън, Саймън, как можах?

Повиши глас и Фенторп каза настойчиво:

— Тихо, тихо… той ще се оправи.

Тя отново започна да се боричка с него.

— Пуснете ме! Пуснете ме да се хвърля зад борда… Оставете ме да свърша с всичко!

Фенторп я хвана за раменете и я принуди да седне на леглото.

— Трябва да стоите тук. Не вдигайте шум и се съвземете. Казвам ви, че всичко е наред.