Агата Кристи - Смърт край Нил

— Точно така — кимна Поаро.

— Б е жена, нали?

— Съвсем правилно. Полковникът запали цигара.

— Не бих се тревожил. Хора, които разправят наляво и надясно какво ще направят, обикновено си остават само с приказките.

— И е напълно вярно, особено, когато се отнася за жени, бихте казали вие.

Но въпреки това той изглеждаше неспокоен.

— Нещо друго? — попита Рейс.

— Да, има и нещо друго. Вчера лицето, А бе на косъм от смъртта, смърт, която много лесно би могла да се представи за нещастен случай.

— Нещастен случай, режисиран от Б?

— Там е работата, че не. Б не би могъл да има нищо общо.

— Тогава това е било нещастен случай.

— Предполагам, но не ми харесват такива инциденти.

— Напълно ли сте сигурен, че Б не би могъл да има пръст в тази работа?

— Абсолютно.

— Е, случват се съвпадения. Между другото кой е А? Някоя особено противна личност?

— Напротив. А е очарователна, богата, красива млада дама.

Рейс се засмя.

— Звучи ми съвсем като историйка от роман.

— Може би. Но, уверявам ви, приятелю, загрижен съм. Ако съм прав, а все пак аз винаги имам навика да бъда прав — Рейс се усмихна скришом при това обичайно за Поаро изявление, — тогава имаме повод за дълбоко безпокойство. А и сега вие усложнявате нещата. Твърдите, че на „Карнак“ има убиец.

— Той обикновено не убива очарователни млади дами.

Поаро поклати глава в несъгласие.

Страхувам се, приятелю — каза той, — страхувам се… Днес посъветвах тази дама, мадам Дойл, да замине със съпруга си за Хартум и повече да не се връща на този кораб. Но те не се съгласиха. Моля се на небето да пристигнем в Шелал благополучно.

— Не гледате ли прекалено мрачно на нещата?

Другият поклати глава.

— Страхувам се — каза той просто. — Да, аз, Еркюл Поаро, се страхувам…

В тихата гореща вечер на следващия ден Корнелия Робсън стоеше в храма на Абу Симбел. „Карнак“ отново бе хвърлил котва там, за да могат туристите още веднъж да разгледат храма, този път на изкуствено осветление. Разликата беше значителна и Корнелия отбеляза това с учудване на мистър Фергюсън, който стоеше до нея.

— Сега всичко се вижда толкова добре! — възкликна тя. — Кралят и обезглавените от него врагове изпъкват много по-ясно. И самата постройка е много интересна, не бях обърнала внимание на това преди. Ако доктор Беснер беше тук, щеше да ми обясни по-подробно.

— Не мога да разбера как понасяте този стар глупак! — каза мрачно Фергюсън.

— Защо, той е един от най-симпатичните мъже, които съм срещала.

— Надут стар досадник.

— Мисля, че не трябва да говорите по този начин.

Когато излизаха от храма в лунната нощ, младият мъж внезапно я сграбчи за ръката.

— Защо търпите досадни, дебели старци и позволявате на една злобна, дърта вещица да ви оскърбява и тормози?

— Мистър Фергюсън!

— Нямате ли капка смелост? Не знаете ли, че и вие струвате колкото тях?

— Не, не е така — каза Корнелия с искрено убеждение.

— Не сте толкова богата, това е всичко.

— Не е това. Леля Мари е много образована и…

— Образована! — Младият мъж пусна ръката й така внезапно, както я бе сграбчил. — Повръща ми се от тази дума.

Корнелия го погледна с безпокойство.

— Не й е приятно, че говорите с мен, нали? — попита той.

Тя се смути и изчерви.

— И защо? Защото счита, че не съм й равен в обществено положение. Пфу. Това не ви ли вбесява?

— Не бих искала да взимате толкова присърце нещата — заекна Корнелия.

— Не разбирате ли, и то вие, една американка, че всички са родени свободни и равни?

— Не е вярно — каза Корнелия със спокойна увереност.

— Но, скъпо мое момиче, това е записано във вашата конституция!

— Леля Мари казва, че политиците не са джентълмени. И хората не са равни, разбира се. Това е безсмислено. Знам, че съм грозничка, и това много ме разстройваше, но вече го преодолях. Бих искала да съм се родила красива и елегантна като мисиз Дойл, но не съм, така че няма за какво да се тревожа.

— Мисиз Дойл! — възкликна Фергюсън с дълбоко презрение. — Тя е от жените, които трябва да бъдат разстреляни за назидание.

Корнелия го изгледа загрижено.

— Сигурно имате лошо храносмилане — каза тя мило. — Имам специален вид пепсин. Леля Мари го взе веднъж. Искате ли да го пробвате?

— Вие сте невъзможна! — каза Фергюсън и се отдалечи.

Корнелия продължи към кораба. Точно когато се качваше на мастика, той отново я настигна и заяви:

— Вие сте най-добрият човек на кораба. Помнете това.