Агата Кристи - Смърт край Нил

— Хип, хип, ура! Хип, хип, ура! Много добре, много хубаво. Много ви благодаря.

— Каква нелепост! Как го правят? Наистина ли са заровени толкова дълбоко?

Саймън извади малко дребни пари.

— Много добре, много хубаво, много скъпо — имитира ги той.

Две момченца, които отговаряха за „представлението“, прибраха бързо монетите.

Линет и Саймън отминаха. Нямаха желание да се връщат на кораба и бяха изморени от разглеждане на забележителности. Облегнати на една скала, двамата се изтегнаха под слънчевите лъчи.

„Колко прекрасно е слънцето — помисли лениво Линет. — Колко топло, колко сигурно… колко прекрасно е да си щастлива… толкова прекрасно е, че съществувам аз, аз… Линет…“

Очите й се затвориха. Тя беше полузаспала, полубудна, мисълта й се носеше на вълните на съня над безкрайната песен на пясъка.

Саймън лежеше с отворени очи, пълни с доволство от живота. Какъв глупак беше, че така се разстрои онази първа нощ… Няма за какво да се тревожи… Всичко е наред… Все пак на Джеки може да се разчита…

Внезапно се разнесе вик — хора тичат към тях, махат с ръце… крещят…

За миг Саймън се втренчи глупаво в тях. След това скочи и дръпна Линет към себе си.

И точно навреме. Голям каменен блок профуча край скалата и се разби до тях. Ако Линет бе останала на мястото си, щеше да стане на пихтия. С побелели лица, те се държаха един за друг. Еркюл Поаро и Тим Алертън дотичаха при тях.

— Господи, мадам, на косъм бяхте от смъртта!

И четиримата погледнаха инстинктивно нагоре към скалата. Не видяха нищо освен една пътека към върха. Поаро си спомни, че когато слязоха на брега, бе забелязал няколко местни жители да се изкачват по нея.

Той погледна съпрузите. Линет беше все още ужасена и зашеметена. Саймън обаче не можеше да говори от ярост.

— Дявол да я вземе! — изрева той. Но млъкна, като погледна Тим.

— Пфуу, едва се отървахте. Някой глупак ли го събори, или само се срути? — каза той.

Много бледа, Линет изрече със запъване.

— Мисля, че някой глупак направи това.

— Можеше да ви смачка като черупка от яйце. Сигурна ли сте, че нямате врагове, Линет?

Тя преглътна два пъти и не можа да отговори на добродушната шега.

— Да се върнем на кораба, мадам — каза бързо Поаро. — Трябва да вземете нещо ободрително.

Веднага се отправиха натам. Саймън беше все още разгневен, Тим с весели шеги се опитваше да разсее Линет, а Поаро вървеше с мрачно лице.

И изведнъж, когато стъпиха на мостчето, Саймън спря като закован. Очите му се изпълниха с удивление.

Жаклин дьо Белфор вървеше право срещу тях. Облечена в рокля от евтин памучен плат, тя приличаше тази сутрин на дете.

— О, господи! — промълви Саймън. — Значи все пак е било нещастен случай.

Гневът му изчезна и толкова силно облекчение се изписа на лицето му, че Жаклин забеляза, че нещо не е в ред.

— Добро утро — каза тя. — Страхувам се, че съм малко закъсняла.

И като кимна на всички, слезе на брега и закрачи към храма.

Саймън сграбчи Поаро за ръката. Другите двама бяха отминали.

— Господи, какво облекчение! Помислих… помислих…

— Да, зная какво сте си помислили — отговори Поаро. Но той все още беше мрачен и загрижен; обърна се и огледа, внимателно останалите туристи.

Мис ван Шойлер бавно се връщаше, подкрепяна от мис Бауърс.

Малко по-назад мисиз Алертън се смееше пред редицата от нубийски глави.

Другите не се виждаха.

Поаро поклати глава и последва бавно Саймън на кораба.

— Бихте ли ми обяснили, мадам, значението на думата „fey“?

Мисиз Алертън леко се учуди. Тя и Поаро се катереха, задъхани, по скалата с изглед към Втория водопад. Повечето се изкачваха с камили, но Поаро считаше, че движението на камилата напомня люшкането на кораб, а мисиз Алертън бе решила, че е въпрос на лично достойнство да се изкачи сама.

Бяха пристигнали във Вади Халфа миналата вечер. Тази сутрин две моторни лодки закараха цялата група до Втория водопад с изключение на синьор Рикети. Италианецът бе настоял да замине сам на екскурзия до едно отдалечено място, наречено Семна, което, както той обясни, представлявало голям интерес, защото там били вратите към Нубия по времето на Аменемхет III; там имало стела 3 3 Надгробен паметник при древните гърци и римляни. Б. пр. с надпис, гласящ, че негрите трябва да плащат митнически такси, преди да влязат в Египет. Всичко бе направено, за да се предотврати тази проява на индивидуализъм, но без успех. Синьор Рикети беше непреклонен и отхвърли всички възражения с аргументите; 1. Екскурзията била безсмислена. 2. Екскурзията била неосъществима, защото било невъзможно да се използува превозно средство. 3. Нямало възможност да се осигури кола. 4. Ако все пак се намери кола, трябвало да се плати голяма сума.