Агата Кристи - Смърт край Нил

След като се надсмя над първата точка, изрази съмнение по втората, предложи сам да намери кола (трето) и се пазари на много добър арабски (четвърто), синьор Рикети най-после замина в пълна тайна, да не би и някой от другите пътници да се отклони от утъпканата пътека на туристическите забележителности.

— Fey — мисиз Алертън наклони глава, за да обмисли отговора си. — Това е шотландска дума, която значи прекален възторг, извънмерно щастие, което предшествува беда. С други думи, твърде хубаво е, за да е истина.

Поаро слушаше внимателно подробните й обяснения.

— Благодаря ви, мадам, сега разбрах. Но колко странно, вчера употребих същата дума, а скоро след това мадам Дойл за малко не загина.

Мисиз Алертън потрепера.

— Всичко стана за секунди. Мислите ли, че някой от онези малки черни нещастници е блъснал камъка на шега? Момчетата навсякъде по света правят такива работи, без да имат намерение да причинят зло.

Поаро сви рамене.

— Може би, мадам.

Той смени темата и зададе няколко въпроса за цените на храната и хотелите в Майорка, където вероятно щял да отиде на екскурзия.

Нисичкият мъж беше станал много симпатичен на мисиз Алертън отчасти поради желанието й да противоречи на Тим. Тя чувствуваше, че той постоянно се опитва да я откъсне от Еркюл Поаро, когото категорично бе определил като „парвеню от най-лош вид“. Но тя не го наричаше парвеню; предполагаше, че странният начин, по който се облича, събужда предразсъдъците на сина й. Мисиз Алертън считаше, че Поаро е интелигентен и интересен събеседник. Освен кова смяташе, че е изключително отзивчив. Тя откри внезапно, че му доверява неприязънта си към Джоана Саутууд. Беше й по-леко, когато говореше за това. И защо пък не? Той не познаваше Джоана и едва ли някога щеше да я срещне. Защо да не се освободи от това постоиянно бреме от ревниви мисли?

В същия миг Тим и Розали говореха за нея. Тим полу на шега се оплакваше от съдбата си. Здравето му било лошо, но не толкова, че да събуди съчувствие, а и не му позволявало да живее, както той би искал. Не харесвал професията си, бил зле платен.

— Съвсем монотонно, невзрачно съществуване — заключи той с огорчение.

— Имате нещо, за което много хора биха ви завидели — каза внезапно Розали.

— Какво?

— Вашата майка.

Тим беше учуден и поласкан.

— Мама? Да, разбира се, тя е необикновен човек. Много мило от ваша страна.

— Мисля, че е чудесна. Толкова е изискана… спокойна, сдържана… като че нищо не може да я засегне и въпреки това е винаги готова да се смее и шегува.

Розали говореше с въодушевление и леко заекваше.

В Тим се надигна топло чувство към момичето. Той поиска да й върне комплимента, но за нещастие мисиз Отърбърн за него беше олицетворение на най-голямата заплаха за света. Това, че не можеше да бъде толкова сърдечен, го накара да се почувствува неудобно.

Мис ван Шойлер бе останала на катера, защото не можеше да поеме риска да се изкачи нито с камила, нито сама.

— Съжалявам, но ще трябва да ви помоля да останете с мен, мис Бауърс — каза тя остро. — Бях решила вие да отидете и да остане Корнелия, но момичетата са такива егоисти. Тя изхвърча навън, без да ми каже нищо. В същност видях я, че говори с този толкова неприятен и невъзпитан млад мъж Фергюсън. Корнелия много ме разочарова. Няма никакво чувство за светски маниери.

Мис Бауърс отговори безизразно:

— Няма значение, мис ван Шойлер. Сигурно там ще е много горещо, а и не мога да си представя разходка върху тия камилски седла. Сигурно са пълни с бълхи.

Тя намести очилата си, като напрегна очи, за да открие групата, слизаща по хълма, и отбеляза:

— Мис Робсън не е вече с онзи млад мъж. Сега е с доктор Беснер.

Мис ван Шойлер измърмори нещо.

След като бе открила, че доктор Беснер е известен и моден лекар в Европа, че притежава голяма клиника в Чехословакия, тя беше станала особено благоразположена към него. Освен това можеше да прибегне до професионалните му услуги преди края на пътуването.

Когато туристите се завърнаха на „Карнак“, Линет извика изненадано:

— Има телеграма за мен! Тя я грабна от таблото и я отвори.

— Но как, нищо не разбирам, картофи, цвекло, какво значи това, Саймън?

Саймън тъкмо се канеше да погледне през рамото й, когато се чу разгневен глас:

— Извинете, но тази телеграма е за мен — синьор Рикети я дръпна грубо от ръцете й, като я изгледа свирепо.

Линет го зяпна с удивление и после обърна; плика.

— О, Саймън, колко съм глупава! Пише Рикети, а не Риджуей, а и моето име сега, разбира се, не е Риджуей. Трябва да се извиня.