Агата Кристи - Смърт край Нил

Тя се запъти към археолога, който беше при кърмата на кораба.

— Толкова съжалявам, синьор Рикети. Виждате ли, моето име, преди да се омъжа, беше Риджуей, а аз съм отскоро омъжена и…

Тя замълча, а усмихнатото й, покрито с трапчинки лице го умоляваше да прости грешката на една младоженка.

Но на Рикети очевидно не му беше до смях. Кралица Виктория дори когато е била най-строга, едва ли е имала толкова неумолим вид.

— Имената трябва да се четат внимателно. Непростимо е да бъдете небрежна в такива случаи.

Линет прехапа устни и се изчерви. Не беше свикнала да приемат извиненията й по този начин. Тя се обърна и като се върна при Саймън, каза ядосано:

— Тези италианци наистина са непоносими.

— Няма значение, скъпа. Да се върнем да разгледаме онзи голям крокодил от слонова кост, който ти хареса.

И двамата слязоха на брега. Проследявайки ги с очи до кея, Поаро чу някой да вдишва дълбоко. Той се извърна и видя до себе си Жаклин дьо Белфор. Ръцете й бяха вкопчени в парапета. Тя се обърна към него и той се удиви от израза на лицето й. Той не бе вече весел, нито злонамерен. Сега изглеждаше обзета от някакъв вътрешен, изгарящ огън.

— Вече не ги е грижа — изрече тя глухо и бързо. — Сега са далеч от мен, не мога да ги достигна… Не се интересуват дали съм тук, или не… Не мога… не мога вече да ги нараня…

Ръцете й потрепераха.

— Мадмоазел…

Тя избухна.

— О, сега е твърде късно, твърде късно за предупреждения… Вие бяхте прав. Не трябваше да идвам на това пътуване. Как го нарекохте? Пътуване на душата? Не мога да спра вече. Трябва да продължа напред. И продължавам. Няма, няма да бъдат щастливи заедно. По-скоро бих ги убила…

Тя се отдръпна рязко. Поаро, загледан след нея, почувствува ръка на рамото си.

— Приятелката ви изглежда малко разстроена, мосю Поаро.

Той се обърна и остана удивен. Пред него стоеше стар познат.

Полковник Рейс!

Високият мъж със загоряло от слънцето лице се усмихна?

— Малка изненада, а?

Еркюл Поаро се бе видял с полковник Рейс преди една година в Лондон. И двамата бяха поканени на много необичайна вечеря, която бе завършила със смъртта на един странен човек, техния домакин. Той знаеше, че Рейс пътува често на тайни мисии и обикновено се намира на някой от предните постове на империята, където положението беше неспокойно.

— И така вие сте тук във Вади Халфа — отбеляза той замислено.

— Тук, на този кораб съм.

— Искате да кажете, че…

— Ще се върна заедно с вас в Шелал.

Еркюл Поаро вдигна вежди.

— Това е много интересно. Искате ли да пийнем нещо?

Те влязоха в панорамния салон, сега съвсем празен. Поаро поръча уиски за полковника и двойна оранжада с много захар за себе си.

— Значи ще пътувате с нас на връщане — каза той, като отпи от чашата си. — Бихте се върнали по-бързо с правителствения параход, който пътува и денем, и нощем, нали?

Полковник Рейс кимна одобрително.

— Както винаги, сте съвсем прав, мосю Поаро — каза той сърдечно.

— Тогава пътниците?

— Един от тях.

— Кой ли може да бъде? — попита Еркюл Поаро с очи в украсения таван.

— За нещастие и аз не зная — каза тъжно; Рейс.

Поаро изглеждаше заинтригуван.

— Няма нужда да пазя тайни от вас. Преживели сме доста заедно, тук и там. Не преследваме хората, които привидно са начело на метежниците. Интересуваме се от тези, които много хитро доближават клечката до барута. Те бяха трима. Единият е мъртъв. Другият е в затвора. Търся третия. Този човек е извършил пет или шест хладнокръвни убийства и е един от най-умните платени подстрекатели, които някога са действали… Той е тук, на този кораб. Знам това от няколко реда в едно писмо, което мина през ръцете ни. След като го дешифрирахме, прочетохме следното: „X ще пътува на «Карнак» от седми до тринайсети.“ Не пише под какво име ще пътува X.

— Имаше ли някакво описание?

— Не. Само това, че е от американски, ирландски, или френски произход. Нещо като смесена порода. Това много не ни помага. Имате ли някаква идея?

— Е, да, идея… — каза замислено Поаро.

Толкова добре се разбираха, че Рейс престана да го разпитва. Той знаеше, че Еркюл Поаро никога няма да проговори, ако не е сигурен в думите си.

Детективът се почеса по носа и каза загрижено:

— На този кораб става нещо, което ме безпокои.

Рейс го погледна въпросително.

— Представете си, едно лице, да речем А, което жестоко е оскърбило лицето Б. Б жадува за отмъщение и отправя заплахи.

— А и Б са на този кораб?