Агата Кристи - Смърт край Нил

Рейс кимна с разбиране и попита:

— Кога е настъпила смъртта?

Беснер отново потърка челюстта си и като изпука с пръсти, каза:

— Не бих искал да бъда прекалено точен. Сега е осем часът. Като имам пред вид температурата снощи, ще кажа, че тя положително е била мъртва шест часа и вероятно не повече от осем.

— Това значи, че е била убита между полунощ и два часа.

— Точно така.

И тримата замълчаха. Рейс се огледа.

— А съпругът й? Предполагам, че спи в съседната каюта.

— В момента — каза доктор Беснер — той спи в моята каюта.

Двамата мъже го изгледаха с изумление.

— Ах, да — кимна Беснер няколко пъти. — Виждам, не са ви казали, че снощи в салона стреляха по мистър Дойл.

— Стреляха?! Кой?

— Младата дама, Жаклин дьо Белфор.

— Ранен ли е тежко? — попита рязко Рейс.

— Да, костта му е надробена. Направих всичко възможно в момента, но необходимо е, както разбирате, да бъде подложен на подходящо лечение и фрактурата да бъде прегледана на рентген, което е невъзможно на този кораб.

— Жаклин дьо Белфор — промълви Поаро.

Очите му отново се спряха на буквата Ж на стената.

— Ако няма какво повече да правим тук, нека да слезем долу — каза отривисто Рейс, — капитанът ни предостави салона за пушене. Преди всичко трябва да изясним всички факти.

Слязоха на долната палуба, където разтревоженият капитан ги очакваше пред вратата на салона за пушене. Бедният човек беше ужасно разстроен и обезпокоен от цялата история и имаше голямо желание да предостави всичко на полковник Рейс.

— Пред вид на официалната ви длъжност, сър, смятам, че ще е най-добре да поверя случая във ваши ръце. Получих заповед да бъда на ваше разположение за един… друг случай. Ако се заемете с това, ще се погрижа всичко да бъде, както желаете.

— Отлично! Като начало бих искал да предоставите на мен и мосю Поаро тази стая по време на следствието.

— Разбира се, сър.

— Това е всичко засега. Идете и си гледайте работата. Зная къде мога да ви намеря.

Донякъде успокоен, капитанът излезе от стаята.

— Седнете, Беснер, и ни разкажете всичко, което се случи снощи — каза Рейс.

Те мълчаливо слушаха боботещия глас на доктора.

— Всичко е ясно — каза Рейс, когато той свърши. — Момичето е изпаднало в ярост с помощта на една-две чаши джин и е стреляло наслуки по Дойл с двадесет и два милиметров пистолет. След това се е промъкнало до каютата на Линет Дойл и е застреляло и нея.

Но доктор Беснер заклати глава.

— Не, не мисля така. Не мисля, че това е било възможно. Преди всичко тя не би написала първата буква от името си на стената; това е абсурдно, нали?

— Би могла — заяви Рейс, — ако е била така заслепена от гняв и ревност, както предполагаме. Тя би поискала да се подпише под престъплението, така да се каже.

Поаро поклати глава.

— Не, не мисля, че тя може да бъде толкова примитивна.

— Тогава има само една причина за това „Ж“. Било е написано умишлено от някой друг, за да хвърли подозрението върху нея.

— Да, и престъпникът не е имал шанс, защото не само, че е малко вероятно младата фройлайн да е извършила убийството; това според мен е и невъзможно — съгласи се Беснер.

— Защо?

Беснер обясни как Жаклин е изпаднала в истерия и обстоятелствата, при които мис Бауърс се е заела да се грижи за нея.

— И мисля, не, сигурен съм, че мис Бауърс е стояла с нея цялата нощ.

— Ако е така, случаят се усложнява много.

— Кой откри престъплението? — — попита Поаро.

— Камериерката на мисиз Дойл, Луиз Бурже. Тя отишла да се обади на господарката си както обикновено, намерила я мъртва, излетяла навън и припаднала в ръцете на стюарда. Той отишъл при капитана, който ми се обади. Намерих Беснер и след това дойдох при вас.

Поаро кимна.

— Трябва да кажем на Дойл. Спи ли още? — попита Рейс.

— Да, още спи в моята каюта. Дадох му силен опиат снощи — отвърна Беснер. Рейс погледна Поаро.

— Е, мисля, че няма защо повече да задържаме доктора — каза той. — Благодаря ви, докторе.

Беснер стана.

— Ще закуся и след това ще отида в каютата си, за да видя дали мистър Дойл се е събудил.

— Благодаря.

Беснер излезе. Двамата мъже се спогледаха.

— Е, какво мислите за това, Поаро? Случаят е поверен на вас и вие ще давате указанията. Ще действам, както наредите.

Поаро се поклони.

— Трябва да разследваме случая. Мисля, че преди всичко трябва да проверим доколко е вярна тази история от снощи, т.е. да разпитаме Фенторп и мис Робсън, които са очевидци на случилото се. Изчезването на пистолета е твърде многозначително.