Агата Кристи - Смърт край Нил

Рейс натисна звънеца и изпрати съобщение по стюарда.

Поаро въздъхна и поклати глава.

— Неприятна, много неприятна история — каза тихо той.

— Имате ли някакви предположения? — попита Рейс с любопитство.

— Предположенията ми са противоречиви и са разхвърляни най-безредно. Налице е и важният факт, че това момиче мразеше Линет Дойл и искаше да я убие.

— Мислите ли, че е способна на това?

— Да… така мисля — каза колебливо Поаро.

— Но не по този начин? Това ви тревожи, нали? Да се промъкне в каютата й през нощта и да я застреля, докато спи. Шокира ви хладнокръвието на убийството?

— В известно отношение, да.

— Считате, че това момиче, Жаклин дьо Белфор, не е в състояние да извърши предумишлено, хладнокръвно убийство?

Поаро каза бавно:

— Виждате ли, не съм сигурен. Мисля, че е достатъчно умна, за да състави такъв план, но се съмнявам, че е способна физически да го изпълни…

— Да, разбирам… Е, и според разказа на Беснер това също би било невъзможно.

— Ако това е истина, положението значително се изяснява. Да се надяваме, че е истина. — Поаро замълча и добави просто; — Бих се радвал, ако е така, защото много ми е мъчно за това момиче.

Вратата се отвори и влязоха Фепторп, Корнелия и Беснер.

Корнелия произнесе задъхано:

— Това е ужасно, нали? Бедната, мисиз Дойл! А беше толкова красива. Само някой демон би могъл да направи това! Бедният мистър Дойл, ще се побърка, когато разбере. Снощи дори ужасно се безпокоеше, да не би тя да научи за нещастния случай с него.

— Точно за това искаме да ни разкажете, мис Робсън — каза Рейс. — Искаме да знаем какво точно се е случило снощи.

Корнелия започна да разказва малко объркано, но Поаро й помогна с един-два въпроса.

— А, да, разбирам. След играта мадам Дойл се прибра в каютата си. Питам се дали наистина е отишла там.

— Да — каза Рейс. — Всъщност аз я видях. Пожелах й лека нощ при вратата.

— В колко часа?

— Не се сърдете, не мога да си спомня — каза Корнелия.

— Беше единайсет и двайсет — каза Рейс.

— Добре. И така мадам Дойл е била жива и здрава в единайсет и двайсет. В този момент кой беше още в салона?

— Дойл и мис дьо Белфор бяха там. Също мис Робсън и аз — отговори Фенторп.

— Това е вярно — потвърди Корнелия. — Мистър Пенингтън изпи един джин и отиде да спи.

— Това след колко време беше?

— След около три-четири минути.

— Тоест преди единайсет и половина.

— Да.

— Така че в салона бяха мадмоазел дьо Белфор, мосю Дойл, мосю Фенторп и вие, мадмоазел Робсън. С какво се занимавахте?

— Мистър Фенторп четеше книга, аз си бях взела ръкоделието, а мис дьо Белфор…

Фенторп й се притече на помощ.

— Тя пиеше много.

— Да — съгласи се Корнелия. — Говореше главно с мен и ме разпитваше за живота ми. И въпреки че се обръщаше към мен, струва ми се, че имаше пред вид мистър Дойл. Той много се дразнеше от това, но мълчеше. Мисля, че по този начин искаше да я успокои.

— Но тя не се успокои.

Корнелия поклати глава.

— Опитах се един-два пъти да си отида, но тя ме накара да остана и се почувствувах крайно неудобно. Тогава мистър Фенторп стана и излезе…

— И на мен ми стана неудобно — каза Фенторп. — Поисках да се измъкна незабелязано. Мис дьо Белфор очевидно искаше да направи скандал.

— И тогава тя извади пистолета — продължи Корнелия, — мистър Дойл скочи и се опита да й го вземе; тя стреля в крака му и след това започна да плаче и ридае, аз се уплаших до смърт и изтичах след мистър Фенторп; той се върна с мен и мистър Дойл каза да не вдигаме шум, един нубиец чу изстрела и дотича да види какво става, но мистър Фенторп му каза, че всичко е наред; после заведохме Жаклин в каютата й и мистър Фенторп остана с нея, докато доведа мис Бауърс. — Корнелия замълча, останала без дъх.

— В колко часа беше това? — запита Рейс.

— Не се сърдете, не знам — каза отново Корнелия.

Но Фенторп отговори веднага:

— Трябва да е било около дванайсет и двайсет. Зная, че беше дванайсет и половина, когато най-после се прибрах в каютата си.

— А сега с ваша помощ да изясним един-два въпроса — подхвана Поаро. — След като мадам Дойл излезе от салона, някой от вас четиримата последва ли я?

— Не.

— Съвсем сте сигурни, че мис дьо Белфор изобщо не е напускала салона?

Фенторп отговори бързо:

— Абсолютно. Нито Дойл, нито мис дьо Белфор, нито мис Робсън или аз сме напускали салона.

— Добре. Това потвърждава факта, че мадмоазел дьо Белфор не е могла да застреля мадам Дойл преди, да речем, дванайсет и двайсет. Мадмоазел Робсън, вие отидохте да доведете мадмоазел Бауърс. Беше ли мадмоазел дьо Белфор сама в каютата си по това време?