Агата Кристи - Смърт край Нил

— Като че ли никога няма да избягам от нея.

— Бихте могли да се избавите по един начин. В същност учудвам се защо не сте се досетили? В крайна сметка парите за вас не са проблем. Защо не наехте малко корабче?

Тя безпомощно поклати глава.

— Ако знаехме всичко това тогава… А имаше и други усложнения… — И внезапно избухна: — Да знаете колко ми е трудно. Трябва да бъда много внимателна със Саймън… Той е страшно чувствителен на тема пари. За това, че имам толкова много! Искаше да отида с него на някое тихо място в Испания и той да плати всички разноски за медения месец. Като че ли това имаше някакво значение! Колко са глупави мъжете! Саймън трябва да свикне да живее безгрижно. Самата идея за корабче му беше неприятна… заради излишните разходи. Трябва постепенно да го превъзпитам.

Тя погледна Поаро и прехапа ядосано устни, може би защото разбра, че се е увлякла много в интимни теми.

Изправи се и каза:

— Извинете, мосю Поаро. Трябва да се преоблека. Боя се, че наговорих куп глупости.

Мисиз Алертън, спокойна и изискана във вечерната си рокля от черна дантела, се отправи към трапезарията на най-долната палуба.

Синът й я настигна при вратата.

— Не зная къде ще седнем.

Салонът беше пълен с малки маси. Мисиз Алертън изчака стюарда, който настаняваше една компания, да им обърне внимание.

— Между другото поканих Еркюл Поаро на нашата маса.

— Но защо, майко! — Тим беше наистина смаян и ядосан.

Майка му го погледна с изненада. Обикновено беше толкова общителен.

— Имаш ли нещо против, мили?

— Да, имам. Той е съвсем нищожно, дребно парвеню!

— О, не е вярно, Тим! Не съм съгласна.

— Както и да е, но за какво ни е притрябвал този чужд човек? Това е толкова досадно, както сме се наблъскали на това корабче! Той ще бъде с нас от сутрин до вечер.

— Съжалявам, скъпи — каза съкрушено мисиз Алертън. — Мислех, че ще ти бъде приятно. Все пак той има такъв опит. А ти обичаш детективски истории.

— Бих искал да не ти идват такива гениални идеи, мамо. Късно е вече да направим нещо, нали? — изръмжа Тим.

— Да, мисля, че наистина е късно, Тим.

— Е, добре, ще трябва да се примирим.

Стюардът дойде при тях в тази минута и ги поведе към една маса. Мисиз Алертън го последва с озадачен вид. Тим обикновено беше толкова добър и приветлив. Този изблик не му подхождаше. Той не споделяше обичайните за англичаните недоверие и враждебност към чужденците. Беше космополит. „Е, да — въздъхна тя. — Мъжете са толкова неразбираеми. Дори и най-близките и скъпите същества имат такива странни чувства и реакции.“

Докато сядаха, Еркюл Поаро влезе бързо и безшумно в трапезарията. Спря се с ръка на облегалката на третия стол и попита:

— Наистина ли мога, мадам, да се възползувам от учтивата ви покана?

— Разбира се. Седнете, мосю Поаро.

— Много сте любезна.

Тя почувствува със смущение, че докато сяда, Поаро поглежда бързо Тим, а той не успява да прикрие недоволната си гримаса.

Мисиз Алертън си постави за задача да създаде приятно настроение. Докато ядяха супата си, тя издърпа списъка на пътниците, който беше под чинията й.

— Да се опитаме да идентифицираме всички присъстващи. Това винаги е забавно — каза тя весело и зачете: — Мисиз и мистър Алертън. Дотук съвсем лесно! Мис дьо Белфор. Както виждам, сложили са я на една маса с Отърбърнови. Питам се, какво могат да си кажат с Розали? Кой е следващият? Доктор Беснер. Доктор Беснер? Кой може да познае доктор Беснер? — Тя хвърли поглед към една маса с четирима мъже. — Трябва да е дебелият с мустаците и обръснатата глава. Сигурно е германец. Изглежда, че супата много му харесва.

Звуци от мляскане и сърбане долетяха до тях.

— Мис Бауърс — продължи мисиз Алертън. — Можем ли да отгатнем коя е мис Бауърс? Там има три или четири жени, не, засега ще ги оставим. Мистър и мисиз Дойл. Да, наистина знаменитостите на тази екскурзия. Тя действително е много красива и е облечена в прекрасна рокля.

Тим се обърна да я види. Линет, съпругът й и Андру Пенингтън бяха на една маса в ъгъла. Линет беше с бяла рокля, украсена с перли.

— Най-обикновен тоалет — каза той. — Малко плат с връв по средата.

— Да, скъпи — обади се майка му. — Чудесно мъжко описание на модел за осемдесет гвинеи.

— Не мога да разбера защо жените дават толкова много пари за дрехи. Струва ми се абсурдно.

Мисиз Алертън продължи да изучава пасажерите.

— Мистър Фенторп трябва да е един от четиримата на онази маса. Напрегнатият млад мъж, който винаги мълчи. Приятно, внимателно и интелигентно лице.