Агата Кристи - Смърт край Нил

— Сигурен съм, че не си спомняте за мен — каза той учтиво на Линет, — но аз съм братовчедът на Джоана Саутууд.

— Разбира се, колко съм глупава! Вие сте Тим Алертън. Това е моят съпруг (със слаб трепет в гласа — гордост, свенливост?) и това е моят американски попечител, мистър Пенингтън.

— Трябва да се запознаете с майка ми — каза Тим.

След няколко минути те седяха заедно на масата — Линет в ъгъла, а от двете й страни Тим и Пенингтън се бореха за вниманието й, като говореха един през друг. Мисиз Алертън поведе разговор със Саймън Дойл.

Двукрилата врата се разтвори. Красивата, права фигура в ъгъла между двамата мъже внезапно се изопна с напрежение. Напрежението изчезна, когато се появи нисък мъж, който прекоси терасата.

— Вие не сте единствената знаменитост тук, скъпа. Това смешно човече е Еркюл Поаро — каза мисиз Алертън.

Каза го небрежно, с усет на светска дама, която иска да запълни неловка пауза, но думите й, изглежда, направиха голямо впечатление на Линет.

— Еркюл Поаро? Разбира се, слушала съм за него…

Тя като че ли потъна в някакъв унес. Двамата мъже до нея изпаднаха в недоумение как да поддържат разговора.

Поаро беше отишъл до края на терасата, когато го заговориха.

— Седнете, мосю Поаро. Каква прекрасна нощ!

Той се подчини.

— Но да, мадам, прекрасна е наистина.

Той се усмихна учтиво на мисиз Отърбърн. Какъв смешен тюрбан и тези черни одежди! Тя продължи с високия си, недоволен глас:

— Колко много знаменитости има тук, нали? Очаквам да видя някоя статия във вестниците скоро. Светски красавици, известни писатели…

Замълча и се засмя е леко подигравателен, престорено скромен глас.

Поаро по-скоро почувствува, отколкото видя, че намръщеното момиче отсреща трепва и свива още по-намусено устни.

— Пишете ли някаква книга сега, мадам? — попита той.

Мисиз Отърбърн отново се засмя тщеславно:

— Ужасно съм мързелива. Наистина трябва да се хвана на работа. Читателите ми са безкрайно нетърпеливи, а издателят ми, бедният човек. С всяка поща получавам умолителни писма! Дори телеграми!

Поаро почувствува, че момичето отново се раздвижва в полумрака.

— Нямам нищо против да ви кажа, мосю Поаро, че съм тук отчасти заради местния колорит. „Сняг по лицето на пустинята“ — това е заглавието на новата ми книга. Силна е… кара те да размислиш. Сняг — в пустинята, стопен от първия огнен дъх на страстта.

Розали стана и като измърмори нещо, изчезна в тъмната градина.

— Човек трябва да бъде проницателен — продължи мисиз Отърбърн, поклащайки енергично тюрбана си. — Всичко в моите книги е важно, те не са лесни за разбиране. Били забранени в библиотеките — няма значение! Аз казвам истината. Да, сексът! Защо всеки се страхува от секса, мосю Поаро? Центърът на Вселената! Чели ли сте моите книги?

— Уви, мадам! Не чета много романи, вие разбирате. Професията ми…

— Трябва да ви дам да прочетете „Под смокиновото дърво“ — каза твърдо мисиз Отърбърн. — Мисля, че ще ви хареса. Смела е, но е истинска!

— Много мило от ваша страна, мадам. Ще я прочета с удоволствие.

Мисиз Отърбърн помълча една-две минути. Тя опипваше дългата огърлица, увита два пъти около шията й. Озърна се нервно и каза:

— Ако искате, ще изтичам да ви я донеса още сега…

— О, мадам, моля ви, не се безпокойте. По-късно…

— Не, не, няма значение. — Тя стана. — Бих искала да ви покажа…

— Какво има, мамо? — Розали внезапно се бе появила край нея.

— Нищо, скъпа. Точно мислех да донеса една книга на мосю Поаро.

— „Под смокиновото дърво“ ли? Аз ще я взема.

— Ти не знаеш къде е, скъпа. Аз ще отида.

— Знам къде е.

Момичето бързо прекоси терасата и влезе в хотела.

— Позволете ми да ви поздравя за красивата дъщеря, мадам — каза Поаро с лек поклон.

— Розали? Да, да, хубава е. Но има тежък характер, мосю Поаро. И не изпитва никакво съчувствие към болните. Тя винаги знае най-много. Представя си, че знае повече за здравето ми, отколкото аз самата…

Поаро махна с ръка на един минаващ келнер.

— Един ликьор, мадам? Шартрьоз? Ментовка?

Мисиз Отърбърн поклати енергично глава.

— Не, не. В същност аз съм въздържател. Трябва да сте забелязали, че никога не пия нищо освен вода или може би лимонада. Не мога да понасям вкуса на спирта.

— Тогава да ви поръчам цитронада?

Той поръча цитронада и един бенедиктин. Двукрилата врата се разтвори и Розали се запъти към, тях с книга в ръка.

— Заповядайте — каза тя с подчертано безизразен глас.