Агата Кристи - Смърт край Нил

— Защо ли? Но то е влудяващо! Вбесява ме до полуда! Казах ви защо!

Той поклати глава.

— Това не е цялата истина.

— Какво искате да кажете? — попита тя отново.

Поаро се облегна назад, скръсти ръце и заговори хладно и безучастно.

— Чуйте, мадам. Искам да ви припомня недалечното минало. Веднъж, преди един или два месеца, вечерям в Лондон. На масата до моята има двама души, млад мъж и момиче. Изглеждат много влюбени, много щастливи. Говорят с вяра за бъдещето. Не ми е присъщо да подслушвам чужди разговори, но те и не обръщат внимание кой ги слуша и кой не. Мъжът е с гръб към мен, но мога да виждам лицето на момичето. То е много напрегнато. Тя е влюбена със сърце, душа и тяло и не е от тези, които са непостоянни в любовта. За нея това е явно въпрос на живот и смърт. Те са сгодени и ще се оженят, доколкото разбирам, обсъждат къде да прекарат медения си месец. Имат намерение да отидат в Египет.

Той замълча. Линет попита рязко:

— И какво?

Поаро продължи:

— Това е преди един или два месеца, но не съм забравил лицето на момичето. Знам, че ще го позная, ако го видя отново. И също така си спомням гласа на мъжа. Сигурно ще отгатнете къде видях лицето и чух отново гласа. Тук, в Египет. Да, мъжът е на сватбено пътешествие, но на сватбено пътешествие с друга жена.

— Какво от това? Вече ви изложих фактите — каза остро тя.

— Да, фактите.

— Какво тогава?

Той каза бавно:

— Момичето в ресторанта спомена за една приятелка, която, то беше съвсем сигурно, щяла да я подкрепи. Мисля, че тази приятелка бяхте вие, мадам.

— Е, да, нали ви казах, че бяхме приятелки. Линет се изчерви.

— И тя ви се доверяваше?

— Да.

Тя се поколеба за миг, като хапеше нервно долната си устна, и тъй като Поаро нямаше намерение да продължи, избухна:

— Разбира се, всичко беше много нещастно стечение на обстоятелствата. Но такива неща се случват, мосю Поаро.

— Е, да, случват се. Вие принадлежите към англиканската църква, нали? — попита той след кратка пауза.

— Да — отговори малко смутено Линет.

— Тогава сте слушали откъси от Библията по време на проповед. Знаете историята за цар Давид и богатия, който имал много стада овце и коне, и бедняка, който имал едно-единствено агне. Това е нещо, което е станало, мадам.

Линет се изправи. Очите й гневно блеснаха.

— Прекрасно разбирам за какво намеквате, мосю Поаро! Вие мислите, да го кажем без заобикалки, че аз съм откраднала любимия на приятелката си. Ако погледнем от сантименталната страна на въпроса, което, както предполагам, е неизбежно за хора на вашата възраст, това може би е вярно. Но цялата истина е съвсем друга. Не отричам, че Джеки беше лудо влюбена в Саймън, но според мен вие не вземате пред вид, че той може да не е бил толкова влюбен в нея. Той държеше много на нея, но ми се струва, че още преди да ме срещне, бе започнал да осъзнава, че прави грешка. Слушайте внимателно, мосю Поаро. Саймън открива, че обича мен, а не Джеки. Какво да прави? Да прояви героично благородство и да се ожени за жена, която не обича, и по този начин навярно да разруши три живота, защото съмнително е дали би могъл да направи Джеки щастлива при тези обстоятелства. Ако беше вече женен, когато се запозна с мен, съгласна съм, че би било негово задължение да й бъде верен — въпреки че не съм сигурна в това. Ако единият е нещастен, другият също страда. Но един годеж не е толкова обвързващ. Ако е била направена грешка, без съмнение е по-добре да се поправи, преди да е станало късно. Признавам, че беше много тежко за Джеки, и ужасно съжалявам — но какво да се прави? Това беше неизбежно.

— Питам се.

Тя го изгледа втренчено.

— Какво имате пред вид?

— Всичко, което казахте, е много разумно, много логично! Но не обяснява едно нещо.

— Какво?

— Вашето собствено отношение, мадам. Виждате ли, вие би трябвало да възприемете това преследване по два начина — да, то би ви раздразнило или би събудило съчувствие у вас за това, че вашата приятелка е така дълбоко наранена, че отхвърля всички условности. Но вие не реагирате по този начин. Не, за вас това преследване е непоносимо — защо? Само поради една причина — чувствате се виновна.

Линет скочи на крака.

— Как смеете! Това наистина е твърде много, мосю Поаро!

— Да, осмелявам се, мадам! Ще ви говоря съвсем откровено. Предполагам, че въпреки че сте се постарали да прикриете истината за себе си, вие напълно умишлено сте отнели съпруга на приятелката си. Предполагам, че сте почувствували силно влечение към него от пръв поглед. Но мисля, че за момент сте се поколебали, когато сте осъзнали, че имате възможност за избор — да се откажете или да продължите. Предполагам, че инициативата е била изцяло ваша, а не на мосю Дойл. Вие сте красива, богата, умна, интелигентна, имате чар. Бихте могли да упражните този чар или да се въздържите. Имате всичко, което животът може да ви предложи, а животът на приятелката ви е бил изпълнен с един-единствен човек. Вие сте знаели и въпреки че сте се поколебали, това не ви е спряло. Протегнали сте ръка и сте сграбчили единственото агне на бедняка.