Агата Кристи - Смърт край Нил

— Вие иска мъниста, сър? Много хубаво, сър, много евтино…

— Вие иска скарабей, лейди? Вижте — великата царица, вие има щастие…

— Вие иска язди магаре, сър? Това магаре много добро, това магаре за двуколка, сър…

— Вие иска иде гранитна кариера, сър? Това много добро магаре, други магарета много лоши, сър, те падат, сър…

— Вие иска пощенска картичка, много евтина, много красива…

— Виж, лейди, това украшение много евтино, само десет пиастра, от слонова кост…

— Това много красива метличка против мухи, само кехлибар…

— Иска разходка с лодка, сър? Аз има много хубава лодка…

— Лейди иска в хотел? Това магаре много добро…

Еркюл Поаро леко размахваше ръце, за да пропъди този човешки рояк, а Розали крачеше изпъната пред него като сомнамбул.

— Най-добре е да се преструваш на ням и сляп — отбеляза тя.

Парцаливите деца тичаха край тях, като бърбореха жално:

— Бакшиш? Бакшиш? Хип-хип-ура — много добри, много мили…

Шарените им живописни дрипи се развяваха и рояци мухи се лепяха по клепачите им. Те бяха най-упоритите. Другите изостанаха и атакуваха следващия минувач.

Сега Розали и Поаро минаха през изпитанията на магазините, откъдето се чуваха мазни, убедителни гласове…

— Вие идва в мой магазин, сър? Вие иска този крокодил от слонова кост, сър? Вие още не бил в мой магазин, сър? Аз покажа вас прекрасни неща.

Те влязоха в петия магазин, където Розали остави няколко филма за проявяване — целта на разходката.

След това излязоха и се отправиха към брега на реката. Един от пасажерските параходи по Нил хвърляше котва. Поаро и Розали с интерес се вгледаха в пътниците.

— Колко са много, нали? — забеляза Розали.

Тя се обърна към Тим Алертън, който се беше присъединил към тях. Беше леко задъхан, като че ли бе вървял бързо.

Стояха така миг-два, после Тим каза с пренебрежение за слизащите пътници:

— Ужасна тълпа, както винаги.

— Наистина са ужасни — съгласи се Розали.

И тримата наблюдаваха новодошлите с превъзходство, характерно за тези, които са дошли по-рано.

— Я гледай — възкликна внезапно Тим с развълнуван глас. — Дявол да ме вземе, ако това не е Линет Риджуей.

Възклицанието му не направи впечатление на Поаро, но събуди интереса на Розали. Тя се наведе напред и намусеното й изражение почти изчезна, когато попита:

— Къде? Онази в бяло?

— Да, с високия мъж. Сега слизат на брега. Мисля, че това е човекът, за когото наскоро се е омъжила. Не мога да си спомня сега името му.

— Дойл — каза Розали. — Саймън Дойл. За всичко писаха във вестниците. Пълна е с пари, нали?

— Тя е най-богатото момиче в Англия — отговори бодро Тим.

Тримата мълчаливо наблюдаваха слизащите на брега туристи.

Поаро погледна с интерес обекта на забележките на спътниците си и измърмори:

— Много е красива.

— Някои хора имат всичко — каза горчиво Розали.

Странен израз на раздразнение се появи върху лицето й, когато гледаше другата, която минаваше по мостика.

Линет Дойл бе така чудесно облечена като че ли беше в средата на сцена или модно ревю. Имаше самочувствието на известна актриса, свикнала да й се възхищават, да я гледат, да бъде център на вниманието винаги където и да отиде.

Тя чувствуваше любопитните погледи върху себе си, но в същото време почти не им обръщаше внимание; тази почит бе част от живота й.

Когато слезе на брега, играеше роля, въпреки че го правеше несъзнателно. Богатата, известна младоженка в медения си месец. Тя се обърна и с лека усмивка каза нещо на високия мъж до нея, Той отговори и гласът му като че ли заинтересува Поаро. Очите му блеснаха, а веждите му се вдигнаха въпросително.

Двойката мина близо до него и той чу, че Саймън Дойл каза:

— Ще имаме време, скъпа. Спокойно можем да останем тук една-две седмици, ако искаш.

Той я гледаше със страстен, обожаващ, малко смирен поглед.

Поаро го огледа замислено — широки рамене, загоряло лице, тъмносини очи, детска пряма усмивка.

— Щастливец — подхвърли Тим, след като отминаха. — Представяте ли си — да намериш наследница без аденоиди и да не е куца.

— Изглеждат ужасно щастливи — каза Розали с нотка на завист и прибави внезапно, но толкова тихо, че Тнм не долови нищо: — Не е честно.

Но Поаро я чу. Той се мръщеше озадачен, но сега я изгледа бързо.

— Трябва да купя някои неща за майка си — обади се Тим, като повдигна шапката си и отмина.

Поаро и Розали закрачиха бавно назад към котела, като отблъскваха нови предложения за разходка с магаре.