Агата Кристи - Среща със смъртта

Последва пауза.

Мисис Бойнтън беше застинала в мъртвешка неподвижност. Най-сетне прокара език по сухите си устни и отвори уста… Известно време от тях не излизаше нито звук.

— Хайде — насърчи я Сара. — Кажете го. Няма значение какво ще бъде. Но помислете върху онова, което ви казах.

Най-после думите излязоха — произнесени тихо и дрезгаво, но натъртено. Гущероподобните очи на мисис Бойнтън гледаха не Сара, а непонятно защо някъде над рамото й. Сякаш се обръщаше не към Сара, а към някакво познато й привидение.

— Аз никога нищо не забравям — каза тя. — Помнете това. Нищо не съм забравила — нито едно действие, нито едно име, нито едно лице…

В самите думи нямаше нищо особено, но злобата, с която бяха произнесени те, накара Сара да отстъпи назад. А после мисис Бойнтън се изсмя — смехът и несъмнено беше доста зловещ. Сара сви рамене.

— Горката старица — каза тя.

Извърна се и си тръгна. По пътя към асансьора едва не се сблъска с Реймънд Бойнтън. Сякаш подтиквана от нещо, Сара бързо заговори:

— Довиждане. Желая ви всичко хубаво. Може би някой ден пак ще се срещнем.

Тя му отправи топла, дружелюбна усмивка и бързо отмина.

Реймънд застана като вкаменен. Толкова погълнат беше от собствените си мисли, че един нисък човек с големи мустаци, опитвайки се да излезе от асансьора, трябваше няколко пъти да произнесе:

— Пардон.

Най-сетне думите проникнаха до Реймънд. Той отстъпи настрани.

— Извинявайте много. Аз… аз се бях замислил.

Към него се приближи Карол.

— Рей, доведи Джини, чуваш ли? Тя се върна в стаята си. Вече тръгваме.

— Добре. Ще й кажа, че трябва веднага да дойде. Реймънд влезе в асансьора.

Еркюл Поаро се спря за момент загледан след него, с вдигнати вежди и леко наклонена на една страна глава, сякаш се вслушваше.

После кимна, като да се съгласяваше с нещо. Прекосявайки салона, той хубавичко огледа Карол, която беше отишла при майка си.

После даде знак на главния сервитьор, който минаваше наблизо.

— Пардон. Можете ли да ми кажете как се казват онези хора?

— Името им е Бойнтън, мосю. Американци са.

— Благодаря — каза Еркюл Поаро.

На третия етаж, на път за стаята си, д-р Жерар отмина Реймънд Бойнтън и Джиневра, които отиваха към чакащия асансьор. Точно когато щяха да влязат в него, Джиневра каза:

— Само за минутка, Рей, почакай ме в асансьора Тя се затича назад, зави зад един ъгъл и настигна вървящия човек.

— Моля ви, трябва да говоря с вас.

Д-р Жерар изненадано я погледна.

Момичето се приближи до него и хвана ръката му.

— Те ме отвличат! Може би се канят да ме убият. Знаете ли, аз всъщност не съм от тяхното семейство. Истинското ми име не е Бойнтън…

Тя продължи бързо, а думите и се препъваха една в друга:

— Ще ви поверя тайната си. Аз всъщност съм от царствен произход. Наследница съм на един трон. Ето защо… навсякъде около мен има врагове. Те се опитват да ме отровят и всякакви такива неща. Ако можете да ми помогнете… да се махна…

Тя прекъсна. Стъпки.

— Джини…

Момичето изглеждаше красиво, когато внезапно стреснато, сложи пръст на устните си, хвърли умолителен поглед към Жерар и затича назад.

— Идвам, Рей.

Д-р Жерар продължи пътя си с вдигнати вежди. Той бавно поклати глава и се намръщи.

Дойде сутринта на отпътуването за Петра.

Сара слезе долу и видя там една едра, властна жена с дебел нос с широки ноздри, която вече бе забелязала пред главния вход на хотела яростно да протестира срещу размерите на автомобила.

— Прекалено малък е! Четири пътници? А при това и драгоман? Тогава, естествено, трябва да ни се предостави много по-голям автомобил. Моля, разкарайте тази кола и се върнете с друга, която да има подходящи размери.

Напразно представителят на господата Каел повишаваше глас, за да я убеди. Винаги осигурявали коли с такъв размер. Тази всъщност била изключително удобна. По-голяма не подхождала за пътуване в пустинята. Образно казано, едрата жена го мачкаше като огромен валяк.

После тя спря вниманието си върху Сара.

— АЗ СЪМ лейди Уестхолм. Несъмнено сте съгласна с мен, че тази кола е със скандално неподходящи размери?

— Е, да — предпазливо произнесе Сара, — съгласна съм, че би могла да бъде по-голяма!

Младият човек от фирмата на Каел измънка, че за по-голям автомобил и цената би била по-висока.

— Цената — твърдо заяви лейди Уестхолм — включва всичко и аз несъмнено няма да се съглася с каквато и да било прибавка към нея. Вашият проспект недвусмислено гласи „в удобен, голям, автомобил“. Спазвайте условията на договора.