Агата Кристи - Среща със смъртта

Признавайки поражението си, младежът от бюрото на Каел измънка нещо от рода на това, че щял да види какво може да направи и изчезна от полесражението.

Лейди Уестхолм се обърна към Сара — на загорялото й лице играеше победоносна усмивка, а широките й и червени като на дървено конче ноздри тържествуващо се издуваха.

Лейди Уестхолм беше много известна политическа фигура в Англия. Когато лорд Уестхолм, простодушен пер на средна възраст, който на този свят се интересуваше единствено от лов, риболов и стрелба, се връщал от пътуване до Съединените щати, една от спътничките му била някоя си мисис Ванзитарт. Наскоро след това мисис Ванзитарт станала лейди Уестхолм. Бракът им често се цитираше като един от примерите за опасностите, които носят морските пътешествия. Животът на новата лейди Уестхолм изцяло преминаваше в спортни костюми, здрави туристически обувки и компанията на расови кучета. Тя ругаеше селяните и безмилостно тласкаше съпруга си към обществения живот. Когато обаче осъзна, че политиката никога не е била и няма да бъде цел в живота на лорд Уестхолм, тя благосклонно му разреши да възобнови спортните си занимания, а самата лейди се кандидатира за Парламента. Избрана със значително болшинство, лейди Уестхолм енергично се хвърли в политическия живот, бидейки особено активна при задаването на въпроси. Скоро в печата започнаха да се появяват нейни карикатури — винаги сигурен признак за успех. Като обществена деятелка тя защищаваше старомодните добродетели на семейното огнище, мероприятията за подобряване положението на жените и горещо поддържаше Обществото на народите. Имаше определени възгледи по проблеми, свързани със земеделието, жилищния въпрос и разчистването на бордеите. Беше обект на голямо уважение и на почти всеобща неприязън! Съвсем възможно бе, когато нейната партия си възвърне властта, да получи пост на заместник-министър. В момента малко неочаквано на власт бе дошло едно либерално правителство, вследствие разцепление между лейбъристите и консерваторите.

С мрачно задоволство лейди Уестхолм гледаше след отдалечаващата се кола.

— Мъжете винаги си мислят, че могат да се наложат над жените — заяви тя.

Сара си помисли, че само един безстрашен мъж би си въобразил, че може да се наложи над лейди Уестхолм! Представи й д-р Жерар, който тъкмо беше излязъл от хотела.

— Естествено, името ви ми е познато — заяви лейди Уестхолм, като се ръкуваше с него. — Тези дни разговарях в Париж с професор Шантеро. Напоследък много сериозно съм се заела с въпроса за лечението на безимотните душевноболни. Да, много сериозно. Какво ще кажете, ако влезем вътре, докато чакаме да ни докарат по-свестен автомобил?

Наблизо се навърташе безлична, дребничка жена на средна възраст със снопчета посивяла коса — оказа се, мис Анабел Пиърс, четвъртият член от групата. Тя също беше пометена във фоайето от покровителственото крило на лейди Уестхолм.

— Вие висшистка ли сте, мис Кинг?

— Тъкмо завърших медицина.

— Добре — със снизходително одобрение заяви лейди Уестхолм. — Запомнете думите ми, ако трябва да се осъществи нещо, то ще бъде дело само на жените.

За пръв път изпитваща неловкост от принадлежността си към женския пол, Сара покорно последва лейди Уестхолм.

Докато седяха и чакаха колата, лейди Уестхолм ги уведоми, че е отказала поканата да гостува у върховния комисар по време на престоя си в Ерусалим.

— Не желаех да бъда смущавана от официалности. Предпочитах сама да проникна в нещата.

— Какви неща? — учуди се Сара.

Лейди Уестхолм продължи с обяснението, че била отседнала в хотел „Соломон“, за да не бъде обезпокоявана. Добави, че при това дала на администратора няколко идеи във връзка с по-компетентната експлоатация на хотела.

— Моят девиз е експедитивност — заяви лейди Уестхолм.

И това очевидно беше така! След четвърт час пристигна голям, изключително удобен автомобил и след като лейди Уестхолм даде съвети, как да се настани багажът, групата своевременно потегли.

Първо спряха на Мъртво море. Обядваха в Йерихон. След това, въоръжена с пътеводителя на Бедекер, лейди Уестхолм тръгна заедно с мис Пиърс, лекаря и дебелия драгоман на обиколка из стария Йерихон, а Сара остана в градината на хотела.

Имаше леко главоболие и й се искаше да бъде сама. Гнетеше я дълбока депресия — депресия, която трудно можеше да обясни. Внезапно почувства апатия и липса на интерес, не й се разглеждаха забележителности, а спътниците й я отегчаваха. В този момент й се искаше да не се бе обвързвала с тази екскурзия до Петра. Щеше да излезе много скъпа, а и беше абсолютно сигурна, че няма да й достави удоволствие! Гърмящият глас на лейди Уестхолм, безконечното цвърчене на мис Пиърс и антиционистките оплаквания на драгомана вече бяха изпокъсали нервите й. Почти толкова я дразнеше и ироничното изражение на д-р Жерар — сякаш знаеше точно какво чувства тя.