Агата Кристи - Среща със смъртта

— Или смятате, че тя би трябвало да го напусне?

— Тя си има собствен живот, който следва да изживее, д-р Жерар. Ако Ленъкс не може да я оцени според това, което заслужава е, има други мъже, които могат.

— Например… например вие?

Американецът се изчерви. После погледна другия право в лицето с неподправено достойнство.

— Точно така — каза той. — Аз не се срамувам от чувствата си към тази дама. Уважавам я и съм дълбоко привързан към нея. Нищо друго не желая освен нейното щастие. Ако беше щастлива с Ленъкс, щях да се отдръпна и да изчезна от сцената.

— Но при сегашното положение?

— При сегашното положение съм твърдо до нея! Ако й потрябвам, аз съм насреща!

— В действителност вие сте един съвършено благороден рицар — промълви Жерар.

— Моля?

— Драги господине, днес рицарството съществува още само в американската нация! Вие сте доволен да служите на своята дама без надежда за отплата! Това е достойно за възхищение! Какво по-точно се надявате да сторите за нея?

— Намерението ми е да бъда на разположение, ако й потрябвам.

— А какво, ако смея да попитам, е отношението към вас на възрастната мисис Бойнтън?

Джефърсън Коуп бавно отговори:

— Никога не мога да кажа нещо определено за тази дама. Както ви съобщих, тя не обича да общува с външни хора. Но към мен се държи по друг начин, винаги е била много благосклонна и ме третира съвсем като член на семейството.

— Всъщност тя одобрява приятелството ви с мисис Ленъкс?

— Точно така.

Д-р Жерар сви рамене:

— Това, може би, е малко необичайно?

Джефърсън Коуп решително произнесе:

— Искам да ви уверя, д-р Жерар, че в нашето приятелство няма нищо непочтено. То е чисто платоническо.

— Уважаеми господине, абсолютно съм убеден в това. Обаче повтарям, че от страна на мисис Бойнтън е прелюбопитно да насърчава подобно приятелство. Знаете ли, мистър Коуп, тази дама ме интересува, много ме интересува.

— Тя наистина е забележителна жена. Притежава голяма сила на характера. Изключителна личност. Както казах, Елмър Бойнтън много ценеше мнението й.

— Толкова много, че във финансово отношение се е задоволил да остави децата си изцяло на нейното милосърдие. В моята страна, мистър Коуп, законът не разрешава подобно нещо.

Мистър Коуп се изправи:

— Ние в Америка сме големи привърженици на абсолютната свобода.

Д-р Жерар също се изправи. Това изказване не му направи впечатление. И по-рано го беше чувал от устата на хора от най-различни националности. Илюзията, че свободата е изключителна привилегия на нечия нация, е доста широко разпространена.

Д-р Жерар беше по-мъдър. Той знаеше, че нито една нация, страна или индивид не биха могли да се определят като свободни. Но също така знаеше и че съществуват различни степени на робство.

Легна си замислен и изпълнен с любопитство.

Сара Кинг стоеше в околностите на храма Ха-рамеш Шериф. Зад гърба й се издигаше куполът на скалата, а в ушите й звучеше плясъкът на фонтаните. На групички минаваха туристи, без да нарушават спокойствието на ориенталската атмосфера.

Странно, мислеше си Сара, някога един евусеец 1 1 На мястото на Ерусалим имало древна крепост, наречела Иевус (или Евус). Цар Давид я завладял около 1000 г. пр.н.е., променил името й и я направил средище на еврейския народ. Синът му Соломон построил в града храм, крепостни стени и дворец. — Б. пр. превърнал този скалист връх в харман, а Давид го купил за шестотин златни шекела и го направил Свещено място. А днес тук се разнася брътвежът на туристи от всички нации.

Тя се извърна и погледна джамията, която сега заемаше мястото на светилището и се чудеше дали Соломоновият храм е изглеждал наполовина толкова красив:

Чуха се стъпки и от джамията излезе малка група хора. Това бяха Бойнтънови, придружени от словоохотлив драгоман. Мисис Бойнтън се движеше, подкрепяна от Ленъкс и Реймънд. Зад тях вървяха Надин и мистър Коуп. Последна беше Карол. Докато се отдалечаваха, момичето забеляза Сара.

Карол се поколеба, после под напора на внезапно решение се обърна и бързо и безшумно притича през двора.

— Извинете ме — задъхано каза тя. — Трябва… почувствах, че… че трябва да говоря е вас.

— Така ли? — произнесе Сара.

Карол трепереше цялата. Лицето и беше съвсем пребледняло.

— Става дума за… за брат ми. Когато го… заговорихте снощи, сигурно сте го сметнали за много груб. Но той не е искал… той не е можел. Моля ви, повярвайте ми.