Агата Кристи - Среща със смъртта

— Не, майко, благодаря, освен, ако не иска Ленъкс.

Мисис Бойнтън бавно извърна глава към сина си.

— Е, Ленъкс, какво ще кажеш, защо не отидете вие с Надин? Изглежда, че на нея й се иска.

Той се сепна и вдигна очи:

— Аз… аз… не, мисля, че по-добре би било всички да останем заедно.

Мистър Коуп топло произнесе:

— Та вие наистина сте сплотено семейство.

Но нещо в тона му прозвуча малко кухо и пресилено.

— Ние не общуваме с други — каза мисис Бойнтън и започна да навива кълбото си вълнена прежда. — Впрочем, Реймънд, коя беше онази млада жена, дето те заговори преди малко?

Реймънд нервно трепна. Той се изчерви, после пребледня.

— Аз… аз не знам името й. Тя… тя беше във влака по-миналата нощ.

Мисис Бойнтън бавно и с мъка се заопитва да се надигне от стола.

— Мисля, че няма да си имаме много работа с нея — каза тя.

Надин стана и подпомогна старата да се освободи от стола си. Стори това с професионална сръчност, която привлече вниманието на Жерар.

— Време за лягане — оповести мисис Бойнтън. — Лека нощ, мистър Коуп.

— Лека нощ, мисис Бойнтън. Лека нощ, мисис Ленъкс.

Малката им процесия потегли. Не личеше на някого от по-младите членове да му минава през главата да остане.

Мистър Коуп стоеше загледан след тях. Изразът на лицето му беше особен.

От опит д-р Жерар знаеше, че американците са дружелюбни. Те не притежават стеснението и подозрителността на пътуващия британец. За човек с такта на д-р Жерар едва ли представляваше трудност да се запознае с мистър Коуп. Американецът беше самотен и както повечето от съотечествениците си, склонен да завързва приятелства. Визитните картички на д-р Жерар отново излязоха на преден план.

Името, както можеше да се предположи, впечатли мистър Коуп.

— Ама, наистина, д-р Жерар, не бяхте ли вие съвсем неотдавна в Щатите?

— Миналата есен. Изнасях лекции в Харвард.

— Разбира се. Д-р Жерар, името ви е едно от най-изтъкнатите в професията ви. Вие сте едва ли не водещ във вашата област сред парижките специалисти.

— Уважаеми господине, прекалено сте любезен! Протестирам.

— Не, не, голяма привилегия е за мен да се запозная с вас по този начин. Всъщност точно сега в Ерусалим са се събрали няколко много видни личности. Вие, а също и лорд Уелдън, и сър Гейбриъл Стайнбаум, финансистът. Освен това ветеранът на английската археология, сър Мандърз Стоун. А и лейди Уестхолм, която е много известна в британската политика. Пък и прочутият белгийски детектив, Еркюл Поаро.

— Дребничкият Еркюл Поаро? Той тук ли е?

— Прочетох в местния вестник името му сред новопристигналите. Струва ми се, че целият свят без изключение се е събрал в хотел „Соломон“. Пък и хотелът е извънредно добър. При това обзаведен с много вкус.

Мистър Джефърсън Коуп очевидно се чувстваше добре. Д-р Жерар беше човек, който, когато поискаше, можеше да очарова околните. Не след дълго двамата мъже се оттеглиха към бара.

След две-три чаши уиски със сода Жерар попита:

— Я ми кажете, тези, с които говорихте, типично американско семейство ли са?

Джефърсън Коуп замислено отпи от чашата си. После каза:

— Е, не, не бих казал, че са съвсем типично.

— Така ли? Мислех, че са много привързани помежду си.

Мистър Коуп бавно произнесе:

— Искате да кажете, че всички те сякаш кръжат около старата дама? Това действително е така. Знаете ли, тя е много забележителна старица.

— Наистина ли?

Мистър Коуп не се нуждаеше от много насърчение. Леката подкана му беше достатъчна.

— Не бих премълчал пред вас, д-р Жерар, че напоследък това семейство не ми излиза от ума. Много съм мислил за тях. Ако мога да се изразя така, разговорът с вас би ме разтоварил. Тоест, ако не ви отегчи.

Д-р Жерар възрази, че това не би го отегчило. Мистър Джефърсън Коуп продължи бавно, а гладко избръснатото му лице беше намръщено от смущение.

— Ще ви кажа направо, че съм мъничко разтревожен. Разбирате ли, мисис Бойнтън е моя стара приятелка. Искам да кажа, не старата мисис Бойнтън, а младата, мисис Ленъкс Бойнтън.

— Ах да, онази извънредно очарователна, тъмнокоса млада дама.

— Точно така. Това е Надин. Надин Бойнтън, д-р Жерар, има възхитителен характер. Познавам я още като момиче. Тогава работеше в болница, караше стажа си за медицинска сестра. После отиде да гостува у Бойнтънови и се омъжи за Ленъкс.

— Така ли?

Мистър Джефърсън Коуп отпи от коктейла си и продължи:

— Бих желал, д-р Жерар, да ви разкажа съвсем малка част от семейната история на Бойнтънови.