Агата Кристи - Среща със смъртта

Последва мълчание. След това Сара каза:

— Смятате, че старата мисис Бойнтън е нещо като садистка?

— Почти съм сигурен. Мисля, че тя изпитва наслада, когато причинява болка — забележете психическа, а не физическа болка. Това се среща значително по-рядко и него е много по-трудно да овладеем. Тя обича да властва над околните и да ги кара да страдат.

— Това е отвратително — каза Сара.

Жерар й разказа за разговора си е Джефърсън Коуп.

— Той не съзнава какво се върши — замислено произнесе тя.

— Как би могъл? Да не е психолог.

— Така е. Той няма нашия противен начин на мислене!

— Права сте. Мистър Коуп е приятен, почтен, сантиментален, нормален американец. Предпочита да вярва в доброто, отколкото в злото. Вижда, че у Бойнтънови атмосферата съвсем не е в ред, но приписва на мисис Бойнтън — по-скоро прекомерна привързаност, отколкото преднамерено злодейство.

— Това сигурно я забавлява.

— Бих казал, че да!

Сара припряно поде:

— Но защо не скъсат с нея? Биха могли да го сторят.

Жерар поклати глава.

— Не, точно тук грешите. Те не могат. Гледали ли сте някога известния експеримент с петела? На пода се начертава тебеширена линия и върху нея се поставя човката на петела. Петелът мисли, че е вързан. Той не е в състояние да си вдигне главата. Същото е и с тези нещастници. Не забравяйте, че старата ги е обработвала още от ранната им възраст. Господствала е над психиката им. Хипнотизирала ги е да вярват, че не могат да не й се подчиняват. Разбира се, повечето хора биха казали, че говорим глупости, но ние двамата по-добре разбираме. Тя ги е накарала да вярват, че абсолютната им зависимост от нея е неизбежна. Толкова дълго са стояли в затвора, че ако се отворят вратите му, няма и да забележат това! Поне един от тях вече е изгубил желание да бъде освободен! Пък и всички те биха се страхували от свободата.

Сара делово попита:

— А какво ще стане, когато умре тя?

Жерар вдигна рамене.

— Зависи. Зависи колко скоро ще се случи това. Ако стане сега — е, мисля, че може и да не е твърде късно. Момчето и момичето — те още са млади, впечатлителни. Смятам, че от тях биха излезли нормални хора. При Ленъкс вероятно нещата са отишли твърде далеч. Прилича ми на човек, който се е простил с надеждата, живее и търпи като скот.

Сара нетърпеливо вметна:

— Трябвало е жена му да направи нещо! Трябвало е да го измъкне от всичко това.

— Кой знае. Може би се е опитала, но е претърпяла неуспех.

— Мислите ли, че магията действа и върху нея?

Жерар поклати глава.

— Не. Мисля, че старата дама няма над нея власт и по тази причина я мрази жестоко. Наблюдавайте очите й.

Сара се намръщи.

— Нея не мога да разбера, имам предвид младата. Има ли представа какво се върши?

— Смятам, че трябва да има доста ясна представа.

— Хм — каза Сара. — Старата заслужава смърт! Бих предписала арсеник в сутрешния й чай.

После внезапно каза:

— А какво мислите за най-младия член на семейството — червенокосото момиче с очарователната разсеяна усмивка?

Жерар се намръщи.

— Не знам. При него има нещо странно. Та Джиневра Бойнтън е родна дъщеря на старата.

— Да. Предполагам, че тук би трябвало да бъде по-различно — така ли е всъщност?

Жерар бавно произнесе:

— Мисля, че когато манията за власт и страстта към жестокост са овладели дадена личност, те не могат да пощадят когото и да било — дори и най-близкия и скъпия човек.

Помълча за минутка, после попита:

— Вие християнка ли сте, мадмоазел?

Сара бавно произнесе:

— Не знам. Мислех, че не съм никаква. Но сега… сега не знам. Чувствам — да, чувствам, че ако можех да помета всичко това — тя разпалено замахна с ръка, — всичките постройки и секти, и тези жестоко воюващи църкви… ако ако можех да видя как Христос кротко влиза в Ерусалим на магаре и да повярвам в него.

Д-р Жерар замислено каза:

— Аз вярвам поне в една от догмите на християнската вяра — блажени са нищите духом. Лекар съм и знам, че амбицията, желанието да успееш, да властваш, е донесла най-много злини на човешката душа. Ако се осъществи, тази амбиция довежда до високомерие, жестокост и накрая до пресищане, а ако не успее, ах, ако не успее — тогава, нека ми бъдат свидетели всички приюти за душевноболни! Те гъмжат от създания, които не са в състояние да се примирят с факта, че са посредствени, незначителни, неспособни и затова са си създали начини да избягат от действителността н завинаги да се изолират от реалния живот.