Агата Кристи - Среща със смъртта

— Ние, ние си допаднахме много — Сара се стараеше внимателно да подбира думите си. — Всъщност се уговорихме на следващата вечер да се срещнем пак.

— Разбирам.

— Но Карол не дойде.

— Така ли?

Тонът на Надин беше хладен — замислен. Това спокойно и нежно лице не говореше нищо на Сара.

— Да. Вчера, когато минаваше през салона, я заговорих, но тя не каза нищо. Само ме погледна, после пак се отвърна и продължи забързано.

— Разбирам.

Пауза. На Сара й беше трудно да продължи. След малко Надин Бойнтън каза:

— Много… много съжалявам. Карол е… доста нервно момиче.

И пак мълчание. Сара набра смелост.

— Знаете ли, мисис Бойнтън, аз съм вече почти лекарка. Мисля, мисля, че за зълва ви би било добре да не се изолира прекалено много от хората.

Надин Бойнтън замислено погледна Сара.

— Значи вие сте лекарка. Това е нещо друго.

— Ясно ли ви е какво искам да кажа? — настояваше Сара.

Все още замислена, Надин наведе глава.

— Естествено, вие сте съвсем права — след една-две минути произнесе тя. — Но не е лесно. Свекърва ми е зле със здравето и ако мога да се изразя така, изпитва болезнена неприязън към проникването на каквито и да са външни хора в семейния й кръг.

Сара разпалено възрази:

— Но Карол е голяма.

Надин Бойнтън поклати глава.

— О, не. Физически е пораснала, но не и по манталитет. Ако сте разговаряли с нея, трябва да сте разбрали това. При критични обстоятелства тя винаги се държи като подплашено дете.

— Мислите ли, че именно това се е случило? Че тя се е… поуплашила?

— Мис Кинг, мога да предположа, че свекърва ми е настояла Карол повече да няма нищо общо с вас.

— И Карол се е предала?

Надин Бойнтън спокойно произнесе:

— В действителност можете ли да си представите, че тя би сторила нещо друго?

Погледите им се срещнаха. Сара почувства, че зад прикритието на баналните думи те двете се разбират. Почувства, че Надин съзнава положението. Но явно изобщо не беше подготвена да го обсъжда.

Смелостта напусна Сара. Онази вечер й се беше сторило, че половината битка е спечелена. С помощта на тайни срещи щеше да пробуди у Карол бунтовен дух, а също и у Реймънд. (Честно казано, нямаше ли през цялото време предвид Реймънд?) А сега, още в първия рунд на борбата беше позорно повалена от тази маса безформена плът със зли, алчни очички. Карол се беше предала без бой.

— Всичко това не е справедливо! — възкликна Сара.

Надин не отвърна. Нещо в мълчанието й сякаш сграбчи със студена ръка сърцето на Сара. Тя си помисли: „Тази жена много по-добре от мен знае колко безнадеждно е всичко това. Тя живее сред него!“

Вратата на асансьора се отвори. Появи се старата мисис Бойнтън. Тя се подпираше на бастун, а Реймънд я подкрепяше от другата страна.

Сара леко потръпна. Тя видя как погледът на старата се плъзна от нея към Надин и пак се спира върху нея. Очакваше да срещне в този поглед неприязън, дори и омраза. Но не беше готова за това, което видя — жлъчно, злорадо тържество. Сара обърна гръб и се отдалечи. Надин отиде при другите двама.

— А, ето те и теб, Надин — каза мисис Бойнтън. — Аз ще поседна малко да си почина, преди да изляза.

Настаниха я на стол с висока облегалка. Надин приседна до нея.

— С кого говореше, Надин?

— С някаква мис Кинг.

— А, да. Онова момиче, което преди няколко вечери говореше с Реймънд. Е, Рей, защо не отидеш сега да си поприказвате с нея? Ето я там до писалището.

Старата гледаше Реймънд, а устата й беше разпъната в злорада усмивка. Той почервеня. Отвърна глава и промълви нещо.

— Какво казваш, синко?

— Не искам да говоря с нея.

— Така си и мислех. Ти няма да говориш с нея. А и да ти се иска, не би могъл!

Внезапно се закашля, гърдите й просвириха.

— Голямо удоволствие ми доставя това пътешествие, Надин. За нищо на света не бих се отказала от него.

— Така ли?

Тонът на Надин беше безизразен.

— Рей.

— Да, мамо?

— Донеси ми хартия за писма, ей от онова писалище в ъгъла.

Реймънд се подчини. Надин вдигна, глава. Внимателният й поглед беше отправен не към момчето, а към старата. Мисис Бойнтън се беше навела напред и ноздрите й сякаш трепкаха от удоволствие. Рей мина покрай Сара. Тя вдигна поглед — в него проблесна внезапна надежда. Но надеждата угасна, когато той бързо прелетя край нея, взе от кутията няколко листа и пресече обратно стаята.

Когато отново се върна при двете жени, по челото му проблясваха капчици пот, а лицето му беше мъртвешки бледо.