Пол Дохърти - Божият гняв

— Ако ги заловят — промърмори Кранстън, — ще ги обесят.

— Знам. Знам и това ме тревожи. Ще има бунт, ще има смърт, убийства и жестоки гонения — Ателстан замълча. — Сър Джон, чувал ли си за човек, който се нарича Ira Dei, Божият гняв?

Кранстън кимна.

— Всички са го чували — прошепна той. — Джон Гонт е дал страшна клетва, че ще го обеси, изкорми и разчекне. Виж, Ателстан, селяните имат право да са недоволни и Бог ми е свидетел, че трябва да намерим начин да ги облекчим. Водачите им са необуздани хора — Джак Строу, свещеникът Джон Бол [1] Джак Строу (споменаван и като Рейкстро, Ракстро) заедно с Джон Бол и Уот Тайлър е водач на селското въстание в Англия през 1381 г.; Джон Бол (1338–1381) — духовник, един от т. нар. лоларди, бедни странстващи проповедници. — Б. р. — но зад тях стои предводителят на тайния съвет на Голямата общност, загадъчна фигура, която се нарича Ira Dei. Ръката му е дълга и много силна. Чу ли какво е станало в Олдърсгейт?

Ателстан поклати глава.

— В запусната къща дочули гробовен глас да се носи от стените. Стотици граждани се събрали да чуят това, което помислили за глас на ангел. Когато извикали „Бог да пази регента ни херцог Джон“ не получили отговор от свръхестественото създание. Когато някой извикал „Бог да пази младия крал Ричард“, гласът отвърнал „Тъй да бъде“. Когато попитали „Какво е бъдещето на херцог Джон?“, гласът подигравателно отвърнал: „Смърт и унищожение“. Войниците, които били пратени да проверят, открили вътре млада жена, която играела ролята на ангела. Седяла дни наред на позорния стълб с обръсната глава. Но — Кранстън почука с пръст по масата — Гонт вярва, че зад това стои Ira Dei. Това показва докъде се простира властта и влиянието му, добри ми монахо.

— И какво ще направи милорд Гонт?

Кранстън вдигна глава и се заслуша, когато камбаните на близката църква „Сейнт Мери льо Боу“ забиха за вечерня.

— Гонт е разтревожен. Не може да свика парламента, защото Камарата на общините е настроена враждебно. Но довечера дава голямо пиршество в Гилдхол [2] Комплекс от сгради на лондонските гилдии, функциониращи като община на Лондон, използвани като административен и церемониален център в продължение на векове до наши дни. — Б. р. и аз трябва да присъствам — Кранстън си пое дълбоко дъх. — Регентът се надява да помири враждуващите фракции в гилдиите. Сприятели се с видните търговци на Лондон и техните предводители Томас Фицрой, Филип Съдбъри, Алегзандър Бремър, Хюго Маршъл, Кристофър Гудман и Джеймс Дени. Ще отпразнуват новото си приятелство с изобилие от храна, вино и фалшива доброжелателност.

Той се покашля, за да прочисти гърлото си.

— Добри ми монахо, един от най-способните помощници на Гонт, лорд Адам Клифорд, преговаря с тях от името на господаря си. Всяка гилдия е поставила голямо кюлче злато в ковчеже, което се пази в параклиса на Лондонската община като гаранция за добра воля и подкрепа на регента — Кранстън пресуши чашата си и стана. — И аз, скъпи братко, трябва да бъда там, за да присъствам на този фарс.

Ателстан го погледна тревожно.

— Значи ще има мир, сър Джон?

— Мир! — Кранстън се наведе към него. — Добри ми монахо — прошепна той дрезгаво, — кажи на енориашите си да внимават. Гонт смята да свика войските си и вярвай ми, лондонските улици скоро ще бъдат залети с кръв, гъста и червена като сока, който изтича от пресите за грозде.

Ателстан остави чашата си и се изправи.

— Наистина ли мислиш така, сър Джон?

— Знам го! Както ти казах, в момента Гонт се среща с нашите видни търговци в общината. Младият крал, заедно с учителя си сър Никълъс Хъси, е бил на литургия, отслужена в параклиса на общината тази сутрин. Следобед Гонт се е съветвал с шерифа сър Джерард Маунтджой за мерки срещу заговора на селяните, както и срещу онези в града, които подкрепят каузата им — Кранстън избърса белите си мустаци и брада. — И заради греховете си — въздъхна той, изпускайки облак винени пари — трябва да присъствам на този пир, където Гонт ще забавлява новите си съюзници. — коронерът изпухтя.

— Сякаш си нямам достатъчно проблеми.

— Какви, сър Джон?

— Освен смъртта на Оливър, регентът и съветниците са бесни, че някой краде останките на екзекутираните предатели от Лондонския мост и други места. Все пак, добри ми братко, какъв е смисълът да екзекутираш хора, ако не можеш да покажеш отсечените им окървавени крайници като предупреждение към бъдещите предатели? — Той хвана монаха под ръка и двамата излязоха от кръчмата. — В моя трактат за управлението на този град…