Пол Дохърти - Божият гняв

Сър Джон го изгледа странно.

— Но, Ателстан, ти се сблъскваш с такива неща всеки ден.

— Знам — отвърна свещеникът и се усмихна. — Фламандката Пернел казва, че има демони, не по-големи от палеца й, които бродят в тъмните ъгълчета на къщата й, кикотят се и си говорят за нея. Преди две години боклукчията Уоткин и жена му внезапно решиха, че светът ще свърши: седнаха на покрива с цялото си семейство и всеки държеше кръст, за да прогонят демона. Единственото, което стана, беше, че покривът пропадна, Уоткин си навехна глезена и гордостта му бе засегната — Ателстан избърса уста с опакото на ръката си. — Не, сър Джон, това е различно. Само като погледнах тази жена, разбрах, че нещо лошо става в това семейство.

— И ще направиш ли екзорсизма?

— Според църковните закони всяка епархия си има екзорсист, но той може да действа само от името на епископа и се занимава с много сериозни обществени дела. Може да отнеме месеци, докато ти дойде редът да ползваш услугите му — монахът отпи от чашата си. — Помолих отеца игумен за съвет. Той ми напомни, че мой дълг е да предложа всяка възможна утеха — Ателстан направи гримаса. — Сър Джон, мисля, че ме е страх. Докато жената говореше, изпитах смразяващо усещане за зло.

Кранстън го потупа с мечешката си лапа.

— Сигурен съм, че всичко ще мине добре — промърмори той. — Не забравяй, братко, малко неща могат да уплашат стария Джак Кранстън. Проклятие! — изрева той внезапно, грабна наполовина пълната чаша на Ателстан и я запрати през помещението към дългоопашатия шкембест плъх, който се беше измъкнал иззад едно буре. Чашата не го улучи и плъхът бързо избяга.

— Сър Джон, ейлът беше хубав.

Кранстън промърмори извинение и извика да му донесат друг.

— Извинявай, братко, но градът гъмжи от проклетите гадини. Искам да си поговоря с един от твоите енориаши.

— С ловеца на плъхове Ранулф?

Ателстан се усмихна и се обърна да благодари на жената на кръчмаря, която му донесе нова чаша, а сър Джон тихичко й се извини.

— Ще можеш да си избираш ловци на плъхове — продължи Ателстан. — Ранулф прави гилдия. Искат „Сейнт Ерконуолд“ да бъде тяхната църква. След няколко дни всички ще дойдат на литургия и ще празнуват по братски. Прав си — добави той.

— Горещото време е изкарало навън безчетни изгладнели орди от косматите ти приятели — монахът отпи от чашата и я остави на масата. — Но защо си ядосан, сър Джон? Човек рядко може да те види да похабиш хубаво питие заради някакъв плъх.

Кранстън пресуши виното си, изрева за нова чаша, приведе се и започна да разказва на Ателстан за загадъчната смърт на другаря си Оливър Ингам. Монахът внимателно го наблюдаваше. Личеше си, че обикновено жизнерадостният коронер е дълбоко наранен и наскърбен от смъртта на своя брат по оръжие. Отначало сър Джон говореше със запъване, но стана гневно красноречив, докато описваше на какво е станал свидетел в къщата на Ингам. Когато свърши, той си пое шумно дъх през носа и потупа с шишкави пръсти по голямото си шкембе.

— Сигурен ли си, че е убийство, сър Джон?

— Както съм сигурен, че имам задник!

Ателстан прехапа устни и огледа вече претъпканата кръчма.

— Мога ли да помогна? — предложи той.

— Просто си помисли — каза сър Джон. — Познавам те, Ателстан. Ще се мотаеш, ще седиш и ще гледаш проклетите звезди, после ще ти хрумне някаква идея. Когато това стане, ела и ми кажи — Кранстън сръбна шумно от чашата си и облиза устни. — Ти спомена две неща, братко.

Ателстан приближи стола си.

— Сър Джон, сигурно си чул новините за нарастващото недоволство в околностите на Лондон. Селските водачи се обединяват в Голяма общност и се кълнат да превземат града. Казват, че ще го изгорят до основи, ще избият всички епископи и лордове и ще набучат главата на Гонт на кол.

Кранстън се наведе към монаха, защото тези приказки бяха държавна измяна.

— Знам, братко — прошепна той. — Данъците са тежки, реколтата още не е събрана, затворите са пълни, бесилките се огъват от трупове. Всяка седмица в града идват новини за бунтове в селата, нападенията над кралски чиновници се увеличават. Един бирник в Хъртфорд бил пребит до смърт и обесен до мъртва котка с отрязана глава, облечена като епископ — той подсмръкна. — Но какво те засяга това, братко?

— За Бога, сър Джон! Мини по улиците на Съдърк и ще видиш армия, която само чака знак: потиснатите, негодниците, главорезите и крадците. При най-малка провокация те ще преминат по Лондонския мост и градът ще гори със седмици — Ателстан заговори още по-тихо, докато чоплеше една треска на масата. — Някои от енориашите ми са замесени. Копачът Пайк, калайджията Таб… през повечето време се промъкват като невестулки в провинцията за една или друга среща.