Пол Дохърти - Божият гняв

— Бяхме невинни! — отсече Бремър. — Празни приказки на злостни езици.

— Не съм казвал обратното — отвърна Кранстън. — Но има и още едно име — Питър Стърми, ключар. Както и да е, накрая разследването беше прекратено, иначе всяка бесилка в града щеше да бъде отрупана с гнилите му плодове. По време на разследването Стърми, срещу когото не бяха повдигнати обвинения, разкри съществуването на вертеп, където се събирали мъжеложци, на една уличка близо до Билингсгейт. Моля ви да помислите върху това. Първо, имената, които току-що изброих, са замесени и в сегашния случай. Второ, Стърми, който също беше замесен, беше намерен убит, носен от реката близо до кея на Билингсгейт.

— Давай по същество — каза тихо Гудман.

— Мисля, че е ясно — обади се Ателстан. — Разбира се, всички тук са били невинни по обвиненията, повдигнати преди петнадесет години. Но Стърми е бил виновен поне в очите на Бог. Когато скандалът отминал, той запазил мълчание. Бил трудолюбив и майстор в занаята си, но имал таен живот. Годините минавали. Репутацията на Стърми като ключар растяла и му била поверена тази специална поръчка. За нещастие някой помнел миналото, наблюдавал отблизо мастър Стърми и знаел, че той продължава да води двойствен живот.

— Писарят ми говори истината — продължи Кранстън. — Стърми е бил изнудван за две неща — за миналото, но, което е по-важно, и за настоящето. Вероятно от страх се е съгласил да направи втора връзка ключове и в деня, когато загина, е бил повикан в Билингсгейт — място, което нашият ключар добре познавал — както си мислел, на последна среща с изнудвача — Кранстън разпери ръце. — Останалото знаете. Изнудвачът нямал намерение да му позволи да говори. Бил изпълнил задачата си и бил жестоко убит. Не знаем името на убиеца, който е промушил Стърми и е хвърлил тялото му във водата.

— И какво общо има това с нас, сър Джон? — изграчи Маршъл.

— Всички знаете за скандала в миналото на Стърми. Той е бил нает по ваше настояване да изработи ковчежето и ключалките и…

— И какво? — рязко запита Съдбъри и се приведе напред. — Да не намекваш, сър Джон, че един от нас, няколко от нас или всички ние сме замесени в измяна, изнудване и убийство?

Кранстън се усмихна фалшиво.

— Сър, не казах това. Само представям фактите. Но след като ти повдигна въпроса, ще ви питам, бил ли е някой от вас в Билингсгейт в деня, когато Стърми умря? Посещавал ли е някой от вас тайно ключаря?

Хор от възмутени отрицания посрещна въпросите на Кранстън. Въпреки това предводителите на гилдии изглеждаха толкова облекчени, че за Ателстан беше очевидно, че крият много неща. Само Гудман изглеждаше притеснен. Все пак, помисли си монахът, той е бил наясно с миналото на Стърми и въпреки това се е съгласил да му дадат поръчката.

— И други хора знаеха — обади се Дени. — Защо разпитваш само нас?

— Кой друг знаеше? — отвърна му с въпрос Кранстън. — Негово величество кралят още не е бил роден, регентът е бил момче, а съветът не би допуснал до слуха му да стигне подобен скандал. Имам копие от разследването и смятам, че е единствено. Затова ви моля, кажете ми, кой друг знаеше? — Кранстън вдигна рамене. — Може да е имало и други хора, но те не са влиятелни предводители на гилдии, не са свидетели на предателство, на кражба на съкровище, на убийството на един от тях, да не споменаваме за загадъчното убийство на лондонския шериф — коронерът бутна назад стола си и се изправи. — Едно ще ви кажа, старият Джак Кранстън ще изрови истината и ще бъде въздадено правосъдие.

Когато излязоха от общината, сър Джон потърка злорадо ръце.

— Негодниците са уплашени — изкикоти се той. — Господи, братко, направо надушвах страха им.

— Какво ще стане — попита Ателстан, — ако тези убийства са свързани повече със стари престъпения, а не с амбициите на регента или зловещите планове на Ira Dei ?

Кранстън поклати глава.

— Не, тези хора са лакоми за власт, Ателстан. Затънали са до шия в пороци. „Продажност“ е второто им име. Старите грехове играят роля тук, но само като средства, а не като причина. Помни ми думите — Кранстън се усмихна, — разтърсих ябълката и един Бог знае какво ще падне от нея.

Коронерът погледна към пазара.

— Но да приключваме за днес — каза той тихо. — Утре е събота и трябва да поухажвам лейди Мод. У теб ли е ръкописът?

Ателстан кимна.

— Задръж го. Проучи го внимателно, братко.

Ателстан обеща и докато прощалните викове на коронера още отекваха в ушите му, тръгна обратно по Мърсъри, пресече Лондонския мост и влезе в Съдърк.