Пол Дохърти - Божият гняв

Гог и Магог отидоха да душат, да ближат и да се бутат, докато дори Кранстън, който душа даваше за такъв хаос, заяви, че е достатъчно и се оттегли в кабинета си. Щом с Ателстан влязоха в неговото „убежище“, коронерът се облегна на вратата и избърса потното си чело.

— Бог да ни пази! — прошепна той. — Добре, че лейди Мод реши да бъде милостива. Вярвай ми, братко, старият Джак Кранстън не се бои от нищо, освен от гнева на жена си.

Ако не броим Ферокс и Бонавентура, помисли си Ателстан, но запази това за себе си.

— Сега — заяви Кранстън — да погледнем записките ми — той отвори капака на голям, обкован с желязо сандък и започна да рови като голямо куче, хвърляйки парчета пергамент през рамо. Коронерът мърмореше и ругаеше, докато развиваше свитък след свитък, само за да ги захвърли настрана.

— Най-после! — изграчи той триумфално, клекнал на пода, с опрян в стената гръб. Прочете свитъка, поглъщайки жадно съдържанието му, като от време на време подвикваше и се пляскаше по бедрото.

— Мръсни малки тайни! — той хвърли пергамента на пода и потри ръце. — И старият Джак ги знае всички — той стана, подаде пергамента на Ателстан и се качи по стълбите, откъдето изрева на Боскъм:

— Иди в общината и кажи на кмета и предводителите на гилдиите, че коронерът иска веднага да разговаря с тях за тайните на мастър Стърми — той се усмихна на пребледнелия прислужник. — Не се плаши толкова! Само им предай каквото казах и гледай лицата им. Ще бъда в залата на съвета след час.

Кранстън се върна, за да подреди кабинета си, докато Ателстан седеше на столче и четеше пергамента.

— Не мога да повярвам — промърмори той.

— О, така е — усмихна му се закачливо Кранстън.

— Където има богатство, има и грях. И всички са били замесени по един или друг начин.

Ателстан продължи да чете. Пергаментът беше две стъпки дълъг, почеркът — дребен и сбит. Съдържаше записки, доклади, съобщения и описания. Монахът трябваше да го отнесе до прозореца, за да го проучи по-внимателно.

— Забеляза ли и едно друго име, сър Джон?

— Кое?

— Мастър Никълъс Хъси, хорист в „Сейнт Пол“.

Кранстън се приближи и прочете реда над пръста на Ателстан.

— Да му се не види! — каза той тихо. — Братко, прав си.

Ателстан продължи да чете. Боскъм се върна, ухилен до ушите, за да каже, че предводителите на гилдиите и кметът са готови да се видят незабавно със сър Джон. Сумтейки като бик, Кранстън грабна наметката си и почти изтича надолу, крещейки на лейди Мод, че излиза. После тръгна през Чийпсайд с лукава усмивка. Ателстан бързаше зад него, опитвайки се да дочете доклада, но накрая се отказа и прибра свитъка в торбата с писмени принадлежности.

— Много ще се забавлявам — тихо каза Кранстън. — Само гледай лицата им, Ателстан.

Кметът и предводителите на гилдии чакаха в залата на съвета. Ателстан забеляза, че прислужниците бяха освободени и че не им предложиха напитки, когато ги поканиха да седнат на голямата овална маса. Гудман изглеждаше разтревожен и изпъкналите му очи сякаш всеки момент щяха да изхвръкнат. Съдбъри и Бремър видимо се потяха. Маршъл чешеше плешивата си глава и не смееше да ги погледне в очите, а Дени беше зарязал контешките си маниери и гледаше нетрепващо в сър Джон като подплашен заек, срещнал невестулка.

Гудман се прокашля.

— Сър Джон, искал си да ни видиш.

— Да, по дяволите! — Кранстън опря големите си ръце на масата. — Да не шикалкавим. Ключарят мастър Стърми е бил нает да направи специално ковчеже за златните кюлчета. Имало е шест различни ключалки. Всеки от вас е държал по един ключ, но златото беше откраднато, Стърми е мъртъв и няма защо да питате — да, бил е убит, защото някой го е принудил да направи втора връзка ключове — Кранстън изтри уста с опакото на ръката си. — Може би ще питате защо. Какво би принудило почтен занаятчия като Стърми да се замеси в кражба и измяна? Съблазънта на златото? Не, Стърми не е бил такъв. Висок пост? Не. Той е бил жертва на изнудване.

Кметът и предводителите на гилдии гледаха Кранстън като редица осъдени, изправени пред палача.

— Преди петнадесет години — започна той — бях младши коронер в Кордуейнър и Фарингтън. Сър Кристофър — Кранстън се усмихна на кмета, — сигурно си спомняш работата ми, защото ти също беше служител на закона. Имаше скандал, нали? Влиятелни търговци бяха обвинени пред кралския съвет, че прелъстяват момчета от хора на катедралата „Сейнт Пол“ и пажове. Сигурно всички добре помните случая — Кранстън прочисти гърлото си. — Двама търговци бяха обесени, изкормени и разчекнати, защото мръсните им дела бяха довели до смъртта на едно младо момче — Кранстън се облегна и кръстоса ръце на корема си. — По време на разследването бяха разпитани няколко богати и влиятелни граждани, включително покойният сър Джерард Маунтджой, покойният мастър Томас Фицрой, Филип Съдбъри, Алегзандър Бремър, Хюго Маршъл и Джеймс Дени.