Николай Пенчев - Жълтата кутия

Нападението го бе разтърсило повече от колкото предполагаше. Следващия път можеше и да не извади късмет. И тогава щеше да лежи в някоя тъмна уличка, а кръвта му да изтича върху камъните като на убития просяк. Щяха да го намерят, както бяха намерили Агоп, а Борис да натовари някой друг да разследва смъртта му. Чудно, кой ли щеше да е това? Дали Еспор? Или Самуил?

Климент скочи и се загърна с одеялото. Колкото и да бе изморен, не можеше да заспи.

Върна се обратно в кухнята и си наля нова чаша вино от бъчонката в ъгъла. Какво бе казал Александър?

Че всичко е започнало след появата на момичето с жълтата кутия. Тя може и да не беше пратена от дявола, но със сигурност се бе превърнала в катализатор на последвалите събития.

Щеше да започне от нея и да кара поред. Да разбере защо са се скарали Гостун и Чака. Защо боритарканът се е оставил да го убият. Кой е обесил заместника му. Останалото щеше да се нареди от само себе си.

Изпълнен с решителност, писарят допи виното си и остави чашата на масата. След това се върна в кревата, зави се през глава и веднага заспа.

Батой придърпа още по-високо яката на дългата си плъстена куртка и се огледа. Улиците бяха тъмни и пусти, но разбойникът не искаше да рискува. За главата му бе обявена награда и той много внимаваше, когато се промъква в града. Нямаше как да го избегне. Ако искаше да поддържа добра връзка между хората си в Плиска и извън нея, подобни пътешествия бяха задължителни.

Беше взел предохранителни мерки и дори и да се натъкнеше на патрул, нямаше от какво да се притеснява. Ако все пак войниците излезеха неразбрани или прекалено съобразителни, бе скрил под дрехата си къс меч и кама. Не се съмняваше, че ще успее да се справи с всяка ситуация.

Разбойникът се намръщи и намести кожената маска на лицето си. Не бе очаквал в кервана, който причака сутринта, да налети на писаря на княза и помощника му. Двамата добре го изиграха!

Батой ядно цъкна с език и стисна дръжката на меча. Може би все пак не трябваше да оставя Климент да се измъква жив. Беше чувал на какво е способен писарят и не му се искаше да му диша във врата. Може би трябваше да го убие, скрит между дърветата и да рискува да понесе последствията от това!

Разбойникът въздъхна. Знаеше, че няма как да го направи. В това отношение Климент бе прав. да го убие значеше сам да си подпише смъртната присъда.

Борис нямаше да прости подобно нещо. А и без това имаше достатъчно други проблеми. Бе се забъркал в неща, които можеше да се окаже, че не са лъжица за неговата уста. Особено след като идиотът Гостун се бе оставил да го убие собственият му заместник. Трябваше да внимава. Много да внимава. Залогът бе огроменживотът му. И власт! Много власт, пари и слава!

Батой премигна. Не трябваше да се самозабравя. Гостун бе мъртъв и нещата се бяха променили. Планът се обърка, но той винаги имаше поне още един в резерва.

И въпреки всичко с удоволствие би пуснал стрела в сърцето на писаря. Мразеше протежето на Борис и знаеше, че рано или късно ще подгони и него. Помощникът му вече бе разпитвал и бе убил двама от прекупвачите, с които въртеше част от сделките си. Въпрос на време бе да надушат следата му.

Батой изцъка отново с език и прокле Гостун. Трябваше да побърза и да използва отсрочката, която има.

"Нищо – помисли си разбойникът. – Плиска е несигурен град, по улиците на който на всеки може да се случи злополука. Едно бързо мушкане с ножа и писарят няма да го има, а проблемът ще бъде разрешен!"

Чигатът Винех обичаше да стои в кулата на затвора на крепостта. Малка, кръгла и добре подредена, с тежка дъбова врата, обкована с метални листове и железни пирони, с тесни бойници и висок таван, тя му даваше чувство на сигурност.

Винех бе непрекъснато нащрек. Бе се издигнал високо за син на дърводелец. Чигатът знаеше, че мнозина му завиждат и само чакат да сбърка, за да му забият нож в гърба.

Чигатът се прояви в походите на Борис и макар те да завършиха безславно, доказа, че е човек, на който може да се разчита. При нападението в Моравия именно той бе този, който защити шатрата на княза в решителния момент. Предвождайки малък отряд стрелци, Винех се появи точно навреме, за да окаже помощ на оредяващата охрана на владетеля и да му помогне да се измъкне невредим от бойното поле. Още там, след края на битката, Борис го произведе в чигат и го зачисли към гарнизона на Плиска.

Винех се доказа достоен за благоволението, което получи. Вършеше съвестно работата си, никога не се оплакваше и започна бързо да напредва. В страховитата нощ на бунта на Иратаис и останалите боили срещу покръстването, чигатът бе един от тези, които вървяха след княза при рискованото му излизане от крепостта. Тогава Винех заложи на карта живота си, но се оказа, че това не е било напразно. Преди да замине да преследва враговете си, Борис го направи заместник на варнеха Самуил и главен отговорник за сигурността във Вътрешния град. Пред Винех се откри нова чудесна възможност. А и варнехът вече не беше първа младост. Но бързият му възход не остана незабелязан. Мнозина от боилите бяха недоволни, че той напредва за сметка на синовете им, които според тях трябваше да се издигат по право.