Николай Пенчев - Жълтата кутия

Седнал зад отрупаната с ястия маса, боритарканът [1] боритаркан – градоначалник Гостун се огледа доволно. Предстоеше вечер, която щеше да промени живота му.

Голямата зала на двореца в Плиска бе само негова.

Преди месец и половина Борис тръгна срещу тези, които оспорваха властта му, не искаха да се покръстят и го наричаха "предател", отказал се от Бога на дедите си. Князът, каквато бе новата титла на владетеля, наказа с огън и меч противниците си и показа на цялата страна, кой е истинският ѝ господар, стискайки я с желязната си десница.

Докато Борис го нямаше, Гостун се разпореждаше в Плиска. Боритарканът за първи път почувства какво е да имаш истинска власт. Багаини [2] багаин – средна по ранг военно благородническа титла , боили [3] боил – благородническа титла , водачи на гилдии, свещеници, земеделци и едри търговци се надпреварваха да му показват почитта си.

"Дано князът се забави колкото се може повече" – помисли си Гостун и с наслада отпи от златната си, обсипана с камъни, чаша.

Макар студът да се бе задържал и в началото на април, в тронната зала беше топло и приятно. В голямата камина лениво се виеха пламъци, по ъглите весело припукваха поръсени с билки мангали, закачени за позлатени скоби факли пламтяха по колоните. Масите бяха застлани с бели покривки от чист лен, отрупани с ястия, сервирани в златни и сребърни чинии. Облечени с бели ризи и със зачервени от бързане лица, слугите на двореца, ловко се провираха между гостите, носейки блюдо след блюдо. Най-голямото от тях – глиган, пълнен с ябълки, яребици и заек, бе поставено пред боритаркана. Дори готвачите бяха научили кой е господарят на града.

Гостун се размърда на стола си и се намести още по-удобно.

Тронната зала бе приютила елита на града.

Седнали на пейките около тежките дъбови маси тук бяха всички първенци, които не участваха в похода на княза. Смехът им кънтеше под дървения свод на позлатения таван, разговорите им се губеха между керамичните балюстри и се смесваха с тракането на ножовете и звънтенето на чашите.

Само тронът, с високата си облегалка и блестящи златни орнаменти, се издигаше самотен зад гърба на боритаркана, като обвинения към тези, които гуляят в отсъствието на истинския господар.

Гостун огледа още веднъж залата, но не откри отсъстващи.

Варнехът [4] варнех – военен командир на крепост Самуил, стегнат в кожен елек със сребърни нитове, си правеше компания с няколко боили от Великия съвет. По пръстите им проблясваха скъпоценни камъни, на гърдите им лежаха тежки златни огърлици най-фина изработка, под които проблясваха кръстове – знак, че са приели новата вяра. В центъра на разговора бе чигатът [5] чигат – мечоносец, командир на отряд или гарнизон Винех, заместникът на Самуил, който развличаше с пикантни истории събеседниците си, които го слушаха с интерес, заливайки го от време на време с вълни от смях. Строен, як и повратлив, със зачервени от виното бузи, Винех ръкомахаше, хванал в ръката си парче месо, от което хвърчеше сос.

"Не пропуска и миг да извлече изгода от всеки, който може да му е полезен. Да видим каква ще е ползата от самия него" – помисли си Гостун, докато оглеждаше приказливия чигат.

Близо до Винех и групичката му, отпивайки с наслада от виното си, седеше Александър – бързо издигащ се християнски свещеник. На него бе поверен строежът на голямата базилика в Плиска, която трябваше да смае света. Облечен в проста тъмна дреха, той слушаше с половин ухо разговорите около себе си, въртейки с пръст сребърната верижка с малка икона, овесена на врата му.

Малко по встрани, хвърляйки към свещеника погледи, пълни със зле прикрита омраза, се хранеше Пацик. Дебелият славянин отговаряше за новата религия във Великия съвет на боилите и не можеше да преглътне факта, че строежът на базиликата е поверен на Александър, а не на него. Пацик беше плешив, червендалест и закръглен, малките сближени очи, забити дълбоко в тлъстото му лице, му придаваха комичен вид, но за разлика от повечето дебелаци, той съвсем не бе добродушен. Пацик не спираше да яде, като в същото време не пропускаше нищо от ставащото в тронната зала.

– Внимавай да не се задавиш! – подкачи го хазнатарят [6] хазнатар – ковчежник