Николай Пенчев - Жълтата кутия

Съпровождан от Симеон, Климент обиколи и разпита покровителите на Агоп – боили, багаини и заможни търговци. Повечето от тях бяха използвали свещеника като щит, зад който да се крият, докато се ориентират в новата религия. Бяха плащали добре за това и нямаха мотив да убиват отеца. Все пак обиколката не бе напразна. Климент научи две неща. Че Агоп е бил много богат и че е имал слуга на име Николай.

– Не знаехме това! – стреснато започна да се оправдава Симеон. – След убийството претърсихме дома на свещеника, но не намерихме нищо ценно – няколко книги и дрехи. Вярно, беше разбъркано, но предположих, че Агоп просто не е държал на реда. Не сме и подозирали, че има слуга – чигатът притеснено облиза устните си.

Климент завъртя глава, опитвайки се да уталожи връхлетелия го гняв. Спомни си какво казваше любимият му учителя по философия и логика, Лъв Математик докато се разхождаше с него и останалите си възпитаници под сводовете на Магнаурската школа. "Причината за гнева е високомерието" – повтаряше той. И какво още? А да: "Там където не можем да намерим логични доводи, най-лесно е да ги заменим с викове!"

Писарят въздъхна. Нямаше нужда да упреква Симеон. Чигатът просто не бе съобразил колко важна е смъртта на Агоп и не бе положил допълнителни усилия да разбере нещо повече. Не за първи път убиваха духовници в Плиска.

Свещеникът бе живял в "Божия агнец", една от новите страноприемници, която бързо ставаше популярна. Стаите ѝ бяха просторни и чисти, по стените висяха кръстове и иконостаси. Централната колона в общото помещение бе превърната в огромно разпятие, под което гореше кандило. Святата обстановка харесваше на някои от по-набожните посетители, което не им пречеше да надигат чашите вино и да щипят слугините.

Агоп бе държал две свързани стаи на последния етаж – най-хубавите, за които винаги плащал щедро и редовно.

– В едната се настани той, в другата слугата му – обясни съдържателят, докато нервно триеше ръцете в престилката си. – В нощта на убийството, Николай се върна късно. Чух го, защото се качи с трополене по стълбите. От стаята се понесоха необичайни шумове. Отидох да проверя какво става и го срещнах да слиза, нарамил кожени дисаги. Каза ми, че заедно с господаря му заминават за известно време. От тогава не съм го виждал. На другият ден научих, че Агоп е мъртъв. Жалко – съдържателят поклати глава. Беше тих, плащаше добре и не създаваше проблеми. После дойдоха войниците. Наплашиха клиентите, заплашваха ме, че съм виновен за смъртта на отеца, пиха и ядоха на вересия. Опитах се да им кажа какво знам, но никой не ми обърна внимание. Забраниха ми да пускам нови наематели в стаите, което ми носи загуби. Кой ще ми плати за това, господарю?

– Той! – Климент посочи Симеон, който побърза да развърже кесията си.

Стаите, в които бе живял Агоп, тънеха в мрак. Личеше си, че са били претърсвани. По земята се търкаляха панталони и обувки, капаците на раклите зееха отворени, от шкафовете висяха раса и ризи. Миришеше на тамян, свещи и прокиснало вино. Въздухът бе застоял и прашен.

Климент отвори капаците на прозорците, пое дълбоко дъх и започна внимателно да претърсва жилището на свещеника.

Не намери нищо, което да му е от полза, освен няколко преписа на проповеди. Под всеки от тях следваше списък с инициали и дати, срещу които бяха нанесени различни суми. Писарят разпозна имената на някои от боилите, с които бе говорил норано през деня. Очевидно Агоп си бе водил точен списък колко, от кого и кога е получил. Писарят поклати глава и прибра преписите в кесията си. Макар да не хранеше особени надежди, по-късно щеше да разгледа по-подробно списъците. Може би от тях щеше да изскочи нещо.

Не откри и помен от съкровищата на свещеника. Ако Агоп бе притежавал скъпоценности и пари, те бяха изчезнали.

Картината като че ли започваше да се изяснява. По всичко изглеждаше, че слугата Николай е убил господаря си, след което го е ограбил и избягал. Това обясняваше защо накитите на свещеника не са били откраднати. Убиецът е знаел, че го чака много по-богата плячка и не е искал да рискува да го заловят докато обира трупа. Ако Николай бе престъпникът, многото рани също изглеждаха логични – едва ли слугата боравеше добре с оръжието.

Климент огледа още веднъж помещенията. Нямаше какво повече да прави тук. Нареди на доволния съдържател да прибере имуществото на убития и да го изпрати в двореца, а Симеон изпрати да организира издирването на Николай. Прислужникът сигурно отдавна бе напуснал града, но нищо не пречеше да се опитат да го намерят.