Николай Пенчев - Жълтата кутия

Свещеникът хвана писаря под ръка и го поведе около изкопите.

– Базиликата ще бъде едно от новите чудеса на света! – каза той. Красива, висока и бяла, в прослава на нашия Бог – Исуса Христа – свещеникът се прекръсти. – Това са основите – Александър сочеше с жезъла си като показалка. – Ще е широка трийсет и дълга сто метра.

Климент подсвирна.

– Само "Света София" в Константинопол е по-голяма. Но и нея можем да надминем заедно с целия комплекс. Там ще са трите кораба на наоса [11] наос – вътрешната част на църква , които ще са разделени с колони. В дъното в абсидата ще е олтарът, до него ще има две помещения. Едно за владетеля, друго за свещениците – продължи с обясненията си Александър. – На северната и Южната страна ще има портици. Още не сме постигнали съгласие как точно да изградим стените. Но най-вероятно ще редуваме тухли и мрамор. Зависи какво показват изчисленията. Внимавайте, идиоти! – внезапно се развика свещеникът и хукна към група работници, опитващи се да избутат затънала в калта каруца – Спрете веднага! Да не искате да изпотрошите всичко! Свалете товара и го занесете под онзи навес. – нареди Александър и сам подхвана широката блестяща част във вид на озъбен рис. – Това са част от водоливниците. – обясни той на писаря. – Никъде в света няма такива. Направени са от керамични части, които ще блестят на слънцето като истински звезди. Не искам да пострадат.

– Това за стената ли е? – писарят посочи няколко грамади от масивни камъни, струпани около строежа.

– Да – отговори свещеникът. – Комплексът ще има собствена крепостна стена, която да го пази, като тази на двореца. Но това е най-малкото. Виж – там ще е главният вход. Вярващите ще влизат през него под радостния звън на камбаните и ще попадат в атриума – голям, просторен и опасан с мраморни колони. В дъното ще е манастирската част. Там е предвиден голям скрипториум, където ще трябва да се преписват свещените текстове и книги. Зад него ще е дворецът на епископа. Александър махна с ръка – Това, което виждаш, е само началото! Работата тепърва предстои.

– Ами тези какво правят? – заинтригуван като малко дете, писарят посочи няколко свещеници, които пеейки, разтоварваха от широка дървена каруца красиво изпечени червени тухли.

– Ела! – Александър дръпна за ръка писаря и го поведе към групата. – Виждаш ли това? – отецът взе една от тухлите и я показа от вътрешната страна. Тя се оказа цялата изпъстрена с букви. – Всяка тухла, от която ще се гради църквата ни, е надписана със свещени текстове. Какво пише тук? – приведе се напред Александър и присви очи, за да вижда по-добре. – А, да. "Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат. Защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание. " Част от първото послание на апостол Павел до коринтяните.

– И всяка тухла е надписана? – не можеше да повярва Климент.

– Всяка! – гордо отговори Александър. – Докато ги разтоварват братята ми проверяват да не би да има грешки и ги освещават. Базиликата ни ще бъде издигната не само от камъни, хоросан и пясък, но и от Божиите слова. В буквалния смисъл!

Климент кимна замислено. Досега не си бе давал ясна сметка колко грандиозни са плановете на княза. И колко необратими. Градежът щеше да се превърне в символ на новата вяра. И след като бъдеше построена, нищо нямаше да може да помести нея и новия Бог от местата им.

– Но ти едва ли си дошъл, за да обсъждаме строежа. Борис ми праща достатъчно надзорници – гласът на Александър откъсна писаря от мислите му. – С какво мога да ти бъда полезен?

– Наистина сте свършили добра работа – отбеляза Климент. – Но искам да те питам за друго. Отец Агоп е бил убит!

Свещеникът подскочи като ужилен.

– Какво общо имам аз с това? Или може би обвиняваш мен, защото... – Александър спря по средата на изречението.

– Защото какво? – подкани го писарят.

– Всички знаеха, че не обичах Агоп – веднага отговори свещеникът. – Прекалено много парадираше с богатствата си и ламтеше за злато и власт. Не одобрявах това и съм му го казвал. Няколко пъти публично. Той веднъж се осмели да ми отговори и се скарахме. Грозна работа! – Александър махна с ръка. – Не можех да понасям да го гледам окичен като сврака. Това ли е работата на духовника? Нищо чудно да са го убили, за да го ограбят! Може някои да се е поблазнил за всичките му кръстове, гривни и пръстени!

– Как е бил убит?