Николай Пенчев - Жълтата кутия

– Не Преподобие, а Преосвещенство! – Йоан сърдито кимна с глава. – Не се меси в неща, които не разбираш, ковчежнико!

Драгомир пламна от отправената му обида, но не отговори.

– Няма защо да се сърдите, Владико – продължи славянинът, пускайки най-сладката си усмивка. – Събрахме се, за да изслушаме сведенията, които ни е пратил нашият господар, князът по този човек. Нищо повече.

– Кой е това? – епископ Йоан за първи път погледна към писаря. – Не съм го виждал досега.

– Казвам се Климент, княжески писар. Борис ме изпрати в Плиска, за да...

– Ще повториш всичко, което вече си казал, пред мен! – Йоан седна до масата и пое подадената му от Пацик чаша с вино. – Не забравяйте, че император Михаил е кръстник и духовен баща на вашия княз. Той няма и не трябва да има никакви тайни от него. Докладвай писарю, слушам те!

Климент изгледа тримата боили срещу себе си. Не можеше да повярва, че оставят чужденец, пък бил той и византийски епископ, да се държи по такъв начин с тях в собствената им столица. Колкото и да бяха уплашени Пацик, Самуил и Драгомир, нямаха право да се унижават по този начин. Още повече да обсъждат с чужденец тайните на държавата и управлението.

Писарят поклати глава. Не бе осъзнал колко дълбока е промяната в Борис и какви последици носи след себе си. Боилите наистина имаше от какво да се страхуват. Едно писмо от Йоан, в което дори само се намеква, че те не се придържат стриктно към новата вяра, можеше да им коства животът.

– Тъкмо запознавах членовете на Великия съвет с някои от писмата, които князът ме натовари да напиша – каза писарят. – Те вече са изпратени, но той сметна, че са достатъчно важни, за да уведоми боилите си за това.

Драгомир изгледа стреснато Климент, отвори уста да каже нещо, но замълча. Пацик свъси вежди, Самуил му намигна лукаво.

– Какви писма?

– До римската курия.

– До кого?! – Йоан подскочи и се задави с виното си.

– До римската курия – повтори писарят и се усмихна невинно като младенец. – Не знаете ли къде е? Там се намира папа Николай.

– Много добре знам къде е Рим и кой е стопанинът му! – сопна се епископът. – Какво пишеше в писмата?

– Нашият владетел, князът, сънува сън, в който му се явил ангел. Той му казал, че трябва да обърне поглед на Запад и от там ще бъде облят в светлина. Князът писа на папата как да тълкува съня и значи ли той, че Българската църква трябва да се подчинява на Рим, а не на Константинопол. И ако направи това, дали папата ще ни даде собствен епископ.

– И какво отговори Николай? – от вълнение кръстът на гърдите на епископа се залюля.

– Не знам, ваше Преосвещенство – отговори писарят и сведе поглед. – Може би трябва да питате за това господаря си, император Михаил. Той като кръстник и духовен баща на нашия владетел сигурно има отговор на този въпрос.

Йоан гневно скочи на крака, захвърли чашата си, която издрънча и литна встрани, оплисквайки с вино каменния под.

– Не ми е ясно каква точно игра играете вие и господарят ви, но това не ми харесва! – гневно извика той. – Императорът и патриарх Фотий веднага ще разберат какво сте направили! И се съмнявам, че ще останат доволни!

Свещеникът се завъртя на пети и се втурна през вратата, следван от Пацик, който се опитваше да го успокои.

Писарят поклати глава. Със съвета бе свършено.

– Надявам се, че не си подвел нашия приятел, епископа – малките очички на хазнатаря гледаха Климент сякаш го виждат за първи път. – Това може да има много сериозни последици.

– Може – съгласи се писарят. – Но това не отменя факта, че Борис писа на папата. И Николай му отговори. Праща двама римски епископи – Формоза Портуенски и Павел Популонски. Ще пристигнат след няколко месеца. Предполагам, че ще има какво да си кажат с Йоан.

Драгомир стана, изгледа още веднъж Климент, поклати глава и без да се сбогува напусна малката зала.

– И сега какво? – писарят не сваляше изпълнения си с яд поглед от варнеха. Така ли трябваше да се държат българските боили пред византийците? – Ще ми каже ли някой какво се случва или ще трябва сам да разбера?

Самуил се надигна от мястото си, приближи се до него и сложи ръка на рамото му.

– Не ни разбирай погрешно, писарю – каза той – И на мен ми се иска да изхвърля наглия византиец. Даже нещо повече. Но от как Борис се покръсти и доведе гръцките свещеници, нещата се промениха. Виждаш колко отмъстителен е станал князът. Не можем да рискуваме да си навлечем гнева му, като се държим непочтително с византийските духовници, дори когато го заслужават. Те се възползват от това. На него се подмазват, а нас унижават и използват. Някои искат да забогатеят на наш гръб, други да си върнат загубените битки, всичките ни шпионират и донасят в Константинопол. В ръцете им сме и те много добре го съзнават.