Николай Пенчев - Жълтата кутия

– Говореше за заговор?

– Не знам, не знам! – бързо отговори варнехът. – Не трябваше да ти казвам за това. Нямам никакви доказателства, нито за какво да се хвана. Просто чувствам, че става нещо нередно. Войниците са неспокойни, в града влизат и излизат оръжия, нещо се готви, но да пукна ако знам какво! Пуснах шпионите си, но и те не откриха нищо конкретно. Просто слухове. След което внезапно всичко се успокои.

– След смъртта на Гостун и Чака ли? – попита Климент.

Военният кимна.

– Боритарканът събра всички първенци, които бяха останали в града – започна разказа си Самуил. – Каза, че трябвало да ни съобщи нещо много важно. Присъстваха всички – и боили, и военни, и свещеници – лицето на варнеха се изкриви, но Климент се направи, че не забелязва. – Направил съм списък на присъстващите – Самуил разрови свитъците на масата, взе един и го подаде на писаря. – Както виждаш, не липсва никой. Храната беше добра, виното също. Имаше акробати, шутове, музиканти и танцьори – военният разпери ръце. – Гостун ги умееше тези неща. После нещата се объркаха. Чигатът Симеон доведе непознатото момиче, което стискаше жълта кожена кутия. Гостун много се ядоса. В крайна сметка ѝ я отнеха, но в боричкането капакът ѝ се отвори и от нея изпадна отрязаната глава. Гадна работа! – Самуил се почеса по тила. – Жените започнаха да пищят, мъжете се развикаха, момичето сочеше главата, сочеше към нас и крещеше на непонятния си език. Едва я усмириха. Гостун беше като полудял.

– Какво стана после?

Варнехът не бързаше да отговори.

– Можеш да си представиш какво последва. Всички викаха, Гостун даваше разпореждания, настъпи хаос. Едни искаха да си тръгнат, други напротив, държаха да останат и разискват случилото се. Говорех със заместника си Винех, дали да не увеличим стражата, когато от дъното на залата се чу вик. Гостун и Чака си крещяха един на друг, но в общата бъркотия не се разбираше за какво се разправят. След това се сбиха, а ние се хвърлихме да ги разтървем. Гостун бе почервенял от гняв, Чака беше блед като платно. Боритарканът викаше, че няма да остави това непростено, Чака го предизвика на двубой. Опитахме се да ги успокоим и разубедим, но и двамата бяха непреклонни. Крещяха, че само кръв може да измие позора и не искаха да чуят нищо и никого. Гостун ме избра за свой застъпник. Чака се спря на Винех – двамата бяха приятели. Уговорихме се да се срещнат след час на същото място. Боят щеше да е с мечове. После си тръгнаха с викове и закани. Настигнах боритаркана и се опитах да разбера какво се е случило. Но той само махаше с ръце и повтаряше как ще пререже гърлото на Чака и ще го накълца на парчета. Беше като полудял. Никога не го бях виждал така да си изпуска нервите.

Развълнуван от спомена варнехът стана и закрачи между струпаните вещи.

– Така и не разбрах за какво са се скарали. Придружих Гостун до тях, умолявайки го да размисли, но той не искаше и да чуе. Каза ми да стоя в двора, след което се прибра и скоро виковете му огласиха къщата. После внезапно всичко утихна. Докато го чаках не спрях да мисля как да го разубедя.

– И успя ли?

Военният въздъхна и седна отново на леглото.

– Ще ми се да бях. Гостун може и да беше надменен и затворен, но си вършеше добре работата и ми беше приятел – Самуил махна с ръка. – Не спрях да му говоря през целия път на връщане. Той само кимаше с глава, но така и не ми каза нищо. Ходеше като на сън. Накрая застанах пред вратата на двореца и му заявих, че няма да го пусна да влезе, докато не ми каже какво става. Но той просто ме изблъска встрани.

– И Чака го уби? В честен двубой пред очите на всички?

– Да, уби го! Много бързо при това! Боритарканът изглеждаше така, сякаш не искаше да се защитава. Едва държеше меча. Чака просто го посече. Приличаше повече на екзекуция, отколкото на дуел.

– Но защо Гостун ще се остави да го убият?

Самуил вдигна рамене.

– Казвам това, което видях. Гостун просто се остави Чака да го посече. Не ме питай защо. Наистина не знам.

И двамата се умълчаха. Климент мислеше, какво ли би могло да накара боритаркана да не се защитава. Той минаваше за отличен майстор на меча и поведението му бе странно. Дали след скандала Гостун не бе научил нещо, което бе разколебало решителността му?

– И след това Чака се е самоубил? Как е станало?

Самуил се надигна.

– Най-добре ще е да ти покажа. Къщата, където живееше, е съвсем на близо. Ела!

Влязоха през портата обратно във Вътрешния град и свърнаха по уличката край стената. Бързо стигнаха до каменна къща, с високи прозорци и дебела дървена врата. Отпред се разхождаше войник, който се изпъна при вида на варнеха.