Николай Пенчев - Жълтата кутия

Момичето поклати глава, за да потвърди, че разбира и бавно каза:

– Gubilar, Lup, Peretouri, Killiggans – и се посочи с пръст.

– Какво? Какво трябва да значи това? Дяволът какво? Нещо ти е направил?

Момичето нетърпеливо махна с главата и отново повтори думите.

– Нищо не разбирам! – писарят разочаровано поклати глава – Какво се опитваш да ми кажеш, момиче?

Аврора скочи отново на крака, посочи кутията, после прозореца и отново, и отново заповтаря неразбираемите си думи.

Не постигнаха нищо повече. Климент прекара почти час в стаята, но напразно. Накрая извика Невестулката, нареди му да донесе храна, а след това да не се откъсва от момичето и тръгна да търси Корсис. По целия път си повтаряше думите, които Аврора му бе казала. Сигурен беше, че някъде вече е чувал нещо подобно, но макар отговорът да бе на върха на езика му, не искаше и не искаше да се появи.

Лесно намери мястото, което беше описал помощникът му. Завари младежа намусен да седи върху ръба на кладенеца, в очакване на господаря си. Корсис не бе открил нищо, което да им помогне, освен обикновен нож и парче колан, които посочи на писаря, но за сметка на това го засипа с въпроси. Младежът искаше да знае какво ще стане сега с момичето, трябва ли да ѝ донесе нови дрехи и най-вече колко дълго ще остане при тях. Младежът бе силно притеснен, че след като пристигне, Борис ще поиска да му предадат Аврора.

– Няма да им я дадем, нали господарю? – почти умолявайки попита Корсис. – Нито на него, нито на онзи грубиян Руф.

Климент отвори уста да отговори, че няма как да не изпълнят волята на княза, но не каза нищо. Споменът го озари неочаквано, толкова очевиден и ясен, че го досрамя как не се е досетил по-рано.

Споменаването на Руф отприщи в главата му поредица от картини, пълни със звуци и образи, в които готът ругаеше подчинените си, наричайки ги "Gubilar", тоест дяволи и маскари. Нямаше никакво съмнение – момичето говореше на готски, което значеше, че вероятно е от някое от тамошните пламена. Как се наричаха – Тервинги или Вестготи, което значеше нещо от сорта на "знатните хора от горите" и Гревтунги или Остготи, както се наричаха "знатните хора от реката". Наименованията имаха общо с това дали първоначално готите са се заселили по поречието на Дунав или в горите, но точно в този момент, Климент не се интересуваше от тези подробности.

Значи Аврора беше от този народ. Но какво правеше в Плиска, толкова далеч от земите им? Но и това нямаше значение! По-важното бе, че съвсем скоро, може би дори още днес щяха да имат на разположение човек, който да може да преведе думите на Аврора.

– Кога идва Руф? – развълнуван попита писарят, но Корсис само повдигна рамена. Помощникът му нямаше как да знае кога пристига телохранителят на Борис.

Въпреки протестите му, че трябва да се прибира, за да провери дали момичето е добре, Климент прати младежа да намери Еспор и да разбере от него кога пристига Руф.

– Какво да му кажа, когато ме попита защо се интересувам? Само ще се издадем, господарю и ще поставим Аврора в опасност! По-добре да питам някой друг – развълнувано каза Корсис и писарят нямаше как да не признае, че в думите му има истина. Макар да бяха сключили съюз с комита, Климент нямаше никакво намерение да му разкрива какво е разбрал. Бе сигурен, че боилът ще използва информацията за собствените си цели, за да блесне пред княза. Ако му кажеше за какво търси гота, Еспор просто щеше да намери пръв Руф и да се възползва от познанията му.

– Прави си! По добре иди при Самуил. Той също трябва да знае кога пристига князът. Нали в края на краищата той сега управлява Плиска.

Корсис хукна, окрилен от новината, че след като приключи може да се прибере в къщи и да се грижи за раненото момиче.

"Което впрочем е съвсем добре – помисли си Климент. – Сякаш самите небеса ни пратиха Аврора. Появата ѝ стана причина за толкова много промени. Ако не беше тя, Гостун щеше да започне бунта си, Винех да му осигури необходимите сили, а архиепископ Йоан да го признае за владетел. Кой знае какво щеше да стане с Борис тогава. Кой знае какво щеше да стане и с мен. Еспор е прав. Съдбата на всички ни е свързана с тази на Борис. От друга страна Агоп, Александър, Чага и Гостун може би щяха все още да са живи, да няма обрани златари и момичетата от Филипополис да продължават да страдат в гнусния вертеп. Корсис нямаше да се влюби, сигурно нямаше да съм срещнал и Невестулката, който се оказа добър помощник. Толкова много неща щяха да поемат по съвсем друг път, ако не беше Аврора и жълтата ѝ кутия. Но Боговете обичат да си играят с нас и да променят плановете ни с незначителни на пръв поглед неща.