Николай Пенчев - Жълтата кутия

Климент бавно огледа земята около кладенеца. Може би все пак щеше да намери нещо? Мястото бе много добре избрано. До него се стигаше лесно, но в същото време бе пусто, обрасло в шубраци и дървета, които го правеха идеално за засада.

По земята около кладенеца още личаха петна кръв, там където бяха паднали убитите, под един от храстите се търкаляше къс нож и парче от стар колан. Писарят ги вдигна, повъртя ги в ръцете си, но те не му подсказаха нищо. Такъв нож можеше да се купи навсякъде в града, а парчето колан бе по-старо. Кожата бе почнала да мухлясва и се прокъсва, но писарят все пак прибра и двете находки в кесията си. Може би по-късно щяха да му кажат повече.

Климент седна на ръба на кладенеца. Гълчавата от пазара и съседните улици достигаше до него като далечен неясен шум. Единственото, което успяваше да различи, бяха откъслечните думи от някаква песен.

" Ти ме изостави,

Замени ме с друг,

Винаги ще проклинам

Тази неделя, тази черна неделя,

Когато си отиде от мен... "

"Дали пък не става въпрос просто за убийство от ревност?" – помисли си писарят. – "Гостун разбира, че жена му изневерява с Чака и иска да си отмъсти на прелюбодейците. Решава първо да се справи с помощника си, но удря на камък – Чака го посича." Климент поклати глава.

Това не обясняваше защо заместникът на Гостун е бил обесен и от кого. Нито и каква е връзката на непознатото момиче с цялата тази работа. Както и кой, и защо искаше да я убие. Къде тук се вписваше смъртта на слугинята Мария? Ами изпадналата от кутията глава?

Не беше толкова просто. Историята имаше друго обяснение и той трябваше да го намери. Прекалено много хора бяха замесени в престъпленията, а той нямаше време да провери всичко. Например Пацик и хазнатаря Драгомир. Въобще беше забравил за тези двамата. Ами Йоан и останалите свещеници? Те как се вписваха в цялата картина. Ако убийството беше от страст, нямаше да повлече след себе си така лавина от събития.

Писарят се протегна, изруга и тръгна обратно към двореца. Май трябваше отново да разпита жената на Гостун – Евдокия. Заедно щяха да направят списък на всички любовници на прислужницата, след което да ги провери един по един. Може би така щеше да стигне до някъде. Трябваше да говори отново и със стария слуга. Как му беше името? Май че се казваше Сеп. Дали пък той нямаше да разкрие още някоя от тайните на господаря си? Или може би първо трябваше да намине покрай брат Дориян? Щеше да занесе храна на Тиона и да види как се справя заедно с останалите момичета.

Писарят мина през пазара и разсеяно поръча няколко питки с масло, маслини и бадеми, кана кумис и топъл козунак. Плати без да се пазари и зачака продавачът да опакова поръчката му. Мислите му бяха някъде съвсем другаде. Носеха се в полето около Филипополис, минаваха през стените на града, за да се озоват на бреговете на Хебър, където тъмни сенки танцуваха в нощта, от там прескачаха в тройната зала на Плиска, в пещерата на Батой и жълтата кожена кутия. Песента, която бе чул, се бе загнездила в мозъка му.

"Винаги ще проклинам

Тази неделя, тази черна неделя,

Когато си отиде от мен... "

се въртеше непрекъснато в ума му, пречейки му да се съсредоточи.

Климент тръсна глава. Чувстваше, че е съвсем близо, че му трябва още съвсем малко, за да намери отговора. Дали не изпускаше нещо важно? Например Симеон? Чигатът бе казал, че мрази Чака и няколко пъти бе допускал непростими грешки. Какво още знаеше за военния? Нямаше ли някаква история за това как сестра му се е самоубила, скачайки в рова на крепостта. Дали тя не е била една от любовниците на Чака, които той след това е изоставил? За това ли се бе хвърлила сестрата на чигата в мръсната вода? Климент се закова на място, все така стискащ в ръце пакетите си. Наистина бе забравил за Симеон.

" Винаги ще проклинам

Тази неделя, тази черна неделя,

Когато си отиде от мен... "

Проклетата песен не искаше и не искаше да излезе от главата му. Трябваше да започне да мисли за нещо друго, защото иначе тази черна неделя нямаше да престане да го преследва. Защото иначе...

Писарят изпусна стомната с кумис, която падна и се разби на земята. Най-неочаквано всичко дойде на мястото си. Подреди се само за миг и картината – кървава, грозна и ужасна, се очерта ясно в съзнанието му.

Писарят премигна и заслони за миг очите си с ръце.

Сигурен бе, че знае кой и как е убил Чака и Мария. Знаеше и нещо повече – защо го е направил и каква е ролята на Аврора във всичко това. Както и чия е отрязаната глава от жълтата кутия. И какво се бе опитвало да му каже момичето.