Николай Пенчев - Жълтата кутия

Момчетата погледнаха за миг новодошлите, след което отново се впуснаха в игрите си.

– Опитваме се да ги възпитаваме в послушание, но на техните години е много трудно да седят мирни – въздъхна Марк и поведе Климент. – Внимавайте къде стъпвате.

Писарят кимна с глава.

– Леглата на Бан и Хрис бяха ей там, в левия ъгъл – посочи монахът. – Но се съмнявам, че ще намериш нещо интересно. Тук всички сме бедни като църковни мишки. За сметка на това поддържаме чистота. Одеалата се сменят и перат на всеки две седмици, сламениците се изнасят поне веднъж на десет дни и се опушват срещу паразити. Всяко лято боядисваме стените с вар.

Климент кимна и прекоси помещението с широка крачка. Прескочи захвърлените на пода стари обувки и дрехи, отмести се, за да пропусне няколко гонещи се с викове момчета и накрая стигна до леглата на Бан и Хрис.

Легла бе твърде силно казано. На пода върху няколко дъски бяха хвърлени два стари сламеника, покрити с парче захабен плат. До стената, свити на топка, се гушеха сиви, многократно кърпени одеала. Възглавници нямаше.

– Чудя се, как още не са им отмъкнали завивките – брат Марк бе последвал писаря. – Сигурно ги е страх. Бан и Хрис не се даваха лесно. Но и това ще стане след някой друг ден, когато окончателно се убедят, че са избягали и повече няма да се върнат. Толкова много усилия, хвърлени напразно...

Без да обръща внимание на мърморенето на монаха, Климент се наведе и внимателно огледа двете "легла". Свали импровизираните чаршафи, повдигна сламениците, огледа дъските под тях, сгъна старите одеала, но не намери нищо интересно.

– Това ли е всичко, което са имали? – попита той, след като привърши огледа си.

– Както вече казах, общността ни е бедна. Нямаме какво друго да дадем на децата освен покрив, храна и да ги научим на обич към Бога, труд и учение. На едни им харесва и остават, други си тръгват без дори да се обадят. Обикновено преди това отмъкват каквото могат, най-често храна – монахът се почеса по бръсната глава. – Честно казано не очаквах Хрис и Бан да избягат. Тук са вече втора година, мислех, че им харесва. А и бяха любимци на Дориян. Често ги толерираше за сметка на останалите. Сигурно са имали сериозна причина да си тръгнат. Или са ги подмамили с обещания. След което са ги излъгали, разбира се. Винаги става така, но колкото и да повтаряме на малките нехранимайковци да внимават, се появява някой, който да им завърти главата.

Климент кимна, слушайки разсеяно обясненията. След това се наведе и започна да опипва педя по педя мръсните сламеници. Бе се върнал назад в годините. Когато на самия него се налагаше да спи в подобни "легла" и да крие в тях скъпоценностите си. Писарят внимателно опипа ъглите. Ако имаше скри предмети, щяха да са тук.

Тъкмо реши, че Бан и Хрис не са имали нищо, на което особено да държат, когато ръката му напипа нещо твърдо. В сплъстената слама бе скрита малка кожена кесийка. Климент я измъкна с камата си и изсипа съдържанието ѝ върху дланта си. В шепата му паднаха няколко кокалени топчета.

Монахът с ахване се надвеси над рамото му.

Писарят благодари на монаха и без да отговаря на въпросите му забърза навън. Чак когато завиваше покрай портата, се сети, че така и не попита как е Тиона.

Съдържателят на "Тримата влъхви" мразеше неприятностите. Предпочиташе да решава проблемите си сам, без да търси помощ от никого. Времето го бе научило, че властта ще му донесе повече проблеми, отколкото помощ и затова кръчмарят, който се кичеше с древното име Нестор [22] Нестор – древногръцки цар на Пилос. Участва в похода на аргонафтите и Троянската война. Известен с мъдростта си. , смяташе, че е много по-мъдро да се оправя сам, без да вдига много шум.

Ако в кръчмата му оберяха или набиеха някой, ако играещите на зарове се скараха помежду си, ако дори се случеше някой от клиентите да наръга друг с нож, да му строши главата с халба бира или стол, Нестор бързо оправяше работата. Кръчмарят имаше нюх за тези неща и обикновено след намесата му, крадецът биваше намерен, боят спираше, а скандалджиите се успокояваха. След това Нестор черпеше всички с чаша от най-евтиното си и разредено вино, което държеше специално за подобни случаи близо до тезгяха.

Ако все пак се случеше нещо по-сериозно, например убийство, Нестор търсеше предствителите на властта. Но и това правеше по свой собствен начин. Всеки месец плащаше на двама от патрулите – Кормес и Виталии, които в случай на неприятности, бързо го отърваваха от тях. Ако клиент прережеше гърлото на друг или го намушкаше с нож, двамата войници арестуваха извършителя, след което пренасяха трупа някъде по-далеч от "Тримата влъхви", та Нестор да си няма неприятности. Така никой не губеше, а справедливостта все пак възтържествуваше.