Николай Пенчев - Жълтата кутия

Легна на леглото, загледа се в дървения таван и остави мислите му да се реят из стаята.

Трябваше да подхване нещата от друга страна. Трудно щеше да разбере кое е момичето и от къде идва, но очевидно в Плиска имаше някой, който се страхуваше от него. Някой, който знаеше коя е Аврора и защо е в Плиска. И се опита да я убие, преди да е проговорила.

Писарят остана загледан в нащърбения таван и дълго обмисля възможните варианти и хипотези. Накрая скочи на крака, грабна жълтата кутия и без да се обръща напусна стаята. Бе решил какво да прави.

Въпреки чистките, малко неща се бяха променили във "Вълшебната подкова". Подът бе все така мръсен, стените обвити в сенки, из въздуха се носеше миризма на вкиснато. Около масите бяха насядали съмнителни типове, които си шепнеха, кръчмарят зад тезгяха беше нов, но и той гледаше подозрително всеки новодошъл. На масата в дъното, където навремето бе седял Лаца Паяка се бе разположил друг човек. Той бе висок, с едър кокал, гладко обръсната глава и жестоки дръпнати очи. По издуващите се жили на врата му бяха татуирани знаци, които трудно се различаваха под костената му огърлица. Мъжът бе облечен с проста кожена дреха, на пояса му висеше меч. Много по-заплашително изглеждаше железният боздуган с остри шипове, поставен на масата пред него.

Климент бутна дървената врата и с широки крачки влезе в помещението. Този път не правеше опити да скрие истинската си самоличност, нито меча и камата си, закачени на бойния му колан.

Писарят спря в средата на помещението, примижа докато очите му свикнат с тъмнината и бавно се огледа. Забеляза великана, седнал на мястото на Лаца, кимна с глава сякаш на себе си, прекоси стаята и без да обръща внимание на внезапно настаналата тишина се настани срещу него.

– Ти си Аспар, нали? – попита той и постави меча си на масата. – Симеон ми каза, че засега няма в какво да те обвини. Което може би е комплимент.

Бандитът погледна недоверчиво писаря, след което се разсмя:

– Трябва да си много смел или много глупав, за да идваш тук и да говориш подобни неща. Вероятността да си тръгнеш жив не изглежда много голяма.

– Съмнявам се! Ако направиш това, което искам, мога да спра гоненията, на които сте подложени през последните дни. Кръчмата е обградена от войници – писарят извади малка свирка, а мъжът срещу него завъртя очи. – Няма как да се измъкнете, Аспар! Ако не отговориш на въпросите ми, трябва само да я надуя и ти заедно с останалата паплач в тази дупка ще бъдете оковани във вериги и предадени на княжеския съд. Както може би сте чули, Борис не е много сговорчив напоследък – писарят изчака всички да осъзнаят добре думите му. – Аз съм Климент, писар на княза. От теб зависи какво ще се случи

– И така да е, Клименте, писарю на княза! Преди хората ти да дойдат, ти отдавна ще си мъртъв! – Аспар хвърли бърз поглед към тайната врата, през която навремето се бе измъкнал Лаца.

– Знам за тайния изход – сряза го Климент. – Там също има войници, така че не се надявай да избягаш! Ти решаваш – да ми отговаряш на няколко въпроса или всички да умрем. И не бъди сигурен, че ще успеете да ме убиете преди войниците да дойдат – писарят извади меча си. – Какво да бъде?

Аспар се облегна назад на стола си, скръсти ръце пред широките си гърди и се загледа в Климент. След това се наведе напред, махна с длан, разсмя се отново и извика:

– Кръчмарю! Кана от най-доброто ти вино за мен и моя нов приятел! Двамата имаме да си поговорим. Какво искаш да знаеш, писарю? Питай и ще ти отговоря.

Без да прибира меча си, Климент също се приведе напред.

– Вчера близо до пазара е била нападната Аврора – чужденка, която живее в двореца...

– Знам коя е – прекъсна го Аспар.

– Тогава трябва да знаеш и кои са наемниците, които са се опитали да я убият. Един от тях носи същия знак, който и ти имаш до палеца си – паяк! Като теб са били хората на Лаца.

Бандитът вдигна ръката си и я заразглежда сякаш я вижда за първи път.

– Казвах му на стареца, че татуировката ще ни издава – въздъхна той. – Но старият глупак много държеше всички да имаме един и същи знак. Твърдеше, че той ще ни обединява и дава сила. Няма да отричам. Чух за нападението и не крия, че става дума за трима от хората ни. За жалост последният е избягал. Страх го е да се появи пред очите ми или се срамува, че едно момиче се е справило с трима мъже, наричащи себе си майстори на меча.

– Кой ги нае?

– Не знам – Аспар вдигна помирително ръка. – Наистина не знам. Сега ще ти кажа как точно стана. С мен се свърза посредник. Той ни обясни за какво става дума. След като уговорихме сумата, ми донесе кесия с предплата и каза къде и кога можем да намерим жертвата.