Николай Пенчев - Жълтата кутия

– Обикновени наемници – отсече писарят. – Лесно могат да се намерят във всяка кръчма в северната част на града. Предполагам, че този е бил от хората на покойния Лаца Паяка. Чувал съм, че много престъпници си правят една и съща татуировка, като принадлежност към бандата, в която се числят – Невестулката кимна. – Този, който им е платил, е искал нападението да изглежда като нещастен случай. Затова не са използвали лъкове или мечове, а палки. Ако не ги беше спрял, сигурно щяхме да намерим момичето смазано под някоя каруца, без да знаем какво точно се е случило.

– Не ги спрях аз – поклати с уважение глава Корсис. – Тя се справи сама! Само да я бяхте видели как метна ножа и тресна втория нападател с крака в гърдите, господарю! Не съм виждал такова изпълнение! Камо ли от жена. Къде ли се е научила? Ще трябва да я питам как точно го направи. Може да знае и други номера, на които да ме научи. Как мислите, дали ще се съгласи да ме тренира?

Климент озадачено изгледа помощника си. Не беше виждал Корсис толкова ентусиазиран. Дали зад интереса му към раненото момиче се криеше само желанието да подобри уменията си или имаше и нещо друго?

– Ще трябва сам да я попиташ. Ако намериш начин да се разбереш с нея. Но преди това трябва да помислим за друго – какво свързва Аврора със знака на Юпитер-Анищар?

– И двете са над нас – бързо отговори Корсис. – Аврора е Богинята на зората, Юпитер е римският Бог на небето! Може това да е връзката.

– Не забравяй, че не знаем как се казва момичето – напомни му Климент и помощникът му помръкна. – Аврора получи името си от стражите в затвора. Но явно руната значи много за нея. Иначе едва ли би поела подобни рискове. А и става дума за планета, не за римския Бог. Но това едва ли има значение.

Корсис погледна господаря си неразбиращо.

– Помисли! Аврора знае, че някой се опитва да ѝ навреди. Въпреки това рискува да отиде на тайна среща. Вероятно се е надявала, че ще разбере или види нещо много важно.

– Но как са я подмамили? Тя не говори никой от познатите езици. Как убиецът се е свързал с нея.

– Именно! – Климент щракна с пръсти. – Предполагам, че се е случило следното: По някакъв начин Аврора е получила карта с мястото, където трябва да отиде. Било е нещо просто и ясно, така че да може да го намери лесно. Както и сам се убеди, дори близо до двореца има достатъчно подходящи места, където да устроиш засада.

Корсис кимна.

– Това е бил пергаментът, който си видял да гледа и който е унищожила. Бил е подписан със знака на Юпитер – единственото нещо, от което сме сигурни, че се интересува момичето. Ако си спомняш, Аврора е повтаряла думата, когато се е опитвала да влезе при Гостун. Явно е решила, че рискът си струва. Взела е предпазни мерки, като се е въоръжила.

Корсис замислено кимна. Явно бе станало така, както казваше господарят му. Затова убийците не успяха да изненадат момичето.

Писарят остави Симеон да обсъжда с помощниците му как могат да разберат кой е бил закачуленият човек в храстите и забърза към двореца. Може би убиецът също като Аврора търси нещо и сега е моментът да го вземе? Климент се прокле за глупостта си. Ако не се бе правил на важен пред чигата, карайки го да тича след него до дома му, тази мисъл може би щеше да му хрумне и по-рано. Нищо чудно убиецът да го бе изпреварил.

Нищо в стаята на момичето не подсказваше, че тя е била претърсвана. Стаята бе чиста, подредена и скромно обзаведена. Леглото под прозореца бе застлано с тънка кожена покривка без орнаменти, до него имаше дървена кофа, по куките на стената висяха обикновено наметало и кожен панталон. На масата стоеше празна кана за вино, оловна чаша и няколко нащърбени чинии.

Климент вдигна капака на сандъка в ъгъла, но единственото нещо, което откри в него, бе жълтата кожена кутия, в която Аврора бе донесла зловещия си товар.

Писарят я занесе до масата и дълго я разглежда, но не откри нищо интересно. Кутията бе почти като куб, изработена от дебела свинска кожа, боядисана в жълто. Вътрешните страни миришеха на гнилоч, на няколко места имаше тъмни петна, които писарят предположи, че са следи от кръв.

Климент вдигна кутията срещу светлината, завъртя я от всички страни, но не видя нищо интересно. Внимателно опипа всичките ѝ страни, нагря ги на пламъка на свещ, опита се да пъхне ножа си в някой от ъглите, но резултатът бе същият. Накрая върна кутията на мястото ѝ. Напразно се беше надявал, че поне тя ще му подскаже нещо или ще намери в нея връзка със символа на Юпитер – Анищар.