Николай Пенчев - Жълтата кутия

В северната част на града, която се бе превърнала в свърталище на всякакви отрепки, бе извършено прочистване. Водачите на престъпни гилдии бяха заловени или убити, малцина успяха да се спасят с бягство. В това начинание особено полезен се оказа Невестулката, който насочваше войниците към скривалищата на водачите на разбойниците, макар да не бе склонен да издава дребните крадци и джебчии.

Бе образуван военен съд, председателстван от Еспор и включваш варнеха Самуил, хазнатаря Драгомир и Пацик. След проведените обиски, разпити и претърсвания, бе установено, че в бандата на Винех-Батой са участвали сто двайсет и трима войници. Трийсет и пет от тях бяха съставлявали ядрото на бандата, другите бяха използвани епизодично като добре платена охрана на предварително заплашваните търговци или в случаите, когато бандата имала нужда от повече хора.

В дома на самия Винех, бе открито голямо количество злато и сребро, кожи, оръжия и скъпи дрехи. В специален тайник, изграден в една от вътрешните стени, бе скрито малко ковчеже, пълно със скъпоценни камъни.

Бе разкрита и една друга мистерия. Сред вещите на трима от най-близките помощници на Винех бяха открити еднакви кожени маски – от червена щавена кожа, каквато бе използвал главатарят им. След разпит в подземията на замъка, няколко човека признаха, че освен чигатът и други от тях са се представяли за Батой. Така стана ясно как разбойникът е бил виждан на няколко места едновременно по едно и също време.

Процесът срещу престъпниците бе бърз и безмилостен. Доказателствата срещу тях бяха неоспорими, самопризнанията им само потвърждаваха вината. Самите обвиняеми се държаха по различен начин. Едни плачеха и обясняваха, че не са знаели в какво се замесват и на Климент му беше тъжно за тези мъже, които щяха да загинат заради алчността и лъжите на други хора. Други заплашваха съдиите и се заканваха, че ще бъдат отмъстени. Имаше и такива, които твърдяха, че са невинни, дори когато доказателствата срещу тях бяха очевидни, но след като прекараха известно време в подземията на крепостта, ставаха хрисими и paзговорливи.

В крайна сметка всички заловени бяха обявени за виновни и осъдени на смърт чрез обесване от стените на крепостта. След изпълнението на присъдата разбойниците щяха да останат да висят няколко дни за назидание, след което да бъдат свалени, телата им нарязани на парчета, полети с катран и закопани в обща яма.

В деня на екзекуцията Климент напусна града. Бе се нагледал на достатъчно смърт. Макар да бяха предали княза си, да бяха заговорничили с чужденци и да бяха нападали, грабили и убивали невинните пътници, той предпочиташе да не става свидетел на смъртта на войниците-разбойници, някои от които познаваше.

Последван от Невестулката, привързал денк с провизии за седлото си, писарят напусна Плиска и заедно с джебчията цял ден препуска между из близките хълмове. Когато късно вечерта се прибраха в града, тълпите се бяха разотишли и само зловещо поклащащите се под стените на крепостта трупове показваха, че княжеското правосъдие е било въздадено.

Близо до източната порта ги пресрещна чигатът Симеон. Лицето му бе бледо и осеяно с капки пот.

– Момичето, Аврора е изчезнало! – извика той и хвана коня на Климент за сбруята. – Войниците са я загубили на пазара късно след обяд. Беше пълно с народ. Всички искаха да присъстват на екзекуцията. Игла да пуснеш, нямаше къде да падне. Стражите се разсеяли за миг, в следващия момичето вече го нямало. Колкото и да я търсили не могли да я намерят. Пратих всички свободни войници да помагат в издирването, но от девойката нямаше и следа. Какво ще правим сега?

Климент изгледа лъсналото от пот лице на военния. Беше ли свързан Симеон с изчезналата? След предателството на Винех, Климент бе започнал да се съмнява във всеки. Не беше ли Симеон изпуснал вече един заподозрян. Сега бе допуснал да се случи отново.

– Прибирам се вкъщи – каза накрая писарят. – Уморен съм, гладен съм и съм мръсен. Ако искаш ела заедно с мен. Може да тичаш след коня на Невестулката – Климент ядно сръга животното си с пети и препусна по улицата.

Корсис се бе прибрал преди тях. На масата бе поставен шесторък свещник, чинии, чаши, кана с вино и остатъци от печено. Помощникът на писаря явно не бе успял да дочака господаря си за вечеря.

– Тук ли е? – попита писарят. Корсис кимна с пълна уста и посочи към горния етаж.

– Сложих я във вашето легло! Беше в безсъзнание, но вече е добре. Спи и диша ритмично. Залостил съм всички прозорци и врати както ми наредихте. Не съм се отделял от нея от как я донесох. Слязох само за минутка да хапна. От сутринта не съм ял нищо.