Николай Пенчев - Жълтата кутия

– Какво? – чигатът скочи напред и насочи меча си към писаря – Мен ли обвиняваш?

– Да! – потвърди Климент. – И трябва да се сърдиш само на себе си. Станал си толкова самонадеян и уверен, че ти и подчинените ти сте забравили всякаква предпазливост. Ти си амбициозен, пробивен и готов на всичко, за да се издигнеш. Вървял си нагоре по стълбицата на успеха, но не достатъчно бързо. Не си от влиятелно семейство и е трябвало с всичко да се справяш сам. Бил си приятел с Чака – неотразимият любовник и веселяк, който винаги има пари за жени, пиене и скъпи дрънкулки. Били сте приятели, но не сте били равни. Сам призна, че си му завиждал. От там е тръгнало всичко, нали? Искал си да докажеш, че не си по-лош от Чака, а дори го превъзхождаш. Отначало ти и хората ти сте се задоволявали с дребни грабежи и нападения във Външния град. Някой пребит и ограбен търговец, закъснял след вечеря, разбит склад в покрайнините. Кой би заподозрял чигата Винех и подчинените му? Но това са били дребни удари. Нищо, което да ти даде да разгърнеш истинския си потенциал. Като военен в крепостта, много добре си знаел за Батой и шайката му. И тогава късметът ти неочаквано е проработил. Срещнал си монаха Зорас малко след като е дошъл в Плиска. Разказал ти е как е бил прогонен от убежището си. В това си видял своя шанс. Никой не знае кой всъщност е Батой, никой не е виждал лицето му. Издебнали сте го, заедно с хората му и сте ги избили – Климент посочи с ръка осеяния с кости под. – След което се е появил новият Батой – дързък и безпощаден, неуловим и страховит. Това е истината, нали?

– Това са пълни глупости! – отсече Винех и размаха предизвикателно меча си. – Мъгливи теории и догадки. Няма как да докажеш нищо от това, което каза!

– Преди време на пазара чух една приказка – продължи Климент без да му обръща внимание. – За магьосника Балан, който можел да променя облика си. Той се скрил от преследвачите си в стадо с овце. И те всички приели неговия образ. Това си направил и ти. Скрил си се под чужда маска, за да не може никой да види истинското ти лице! – писарят се наведе напред. – Но накрая се издаде сам. Ти и хората ти сте станали непредпазливи. Повярвали сте си, че всичко ще ви се разминава. Видях войниците ти. От кога обикновените надзиратели се разхождат с нови ризници, златни верижки и кинжали с дръжки от слонова кост?

– Това не доказва нищо! – Винех облиза устни.

Зад него Корсис дръпна Невестулката и двамата запречиха изхода на пещерата.

– Напротив, доказва! – писарят вървеше с насочен пред себе си меч към чигата, който бавно отстъпи назад. – Сигурен съм, че ако претърсим къщата ти, ще намерим неща, които няма как да си позволиш със заплата на чигат. Ще разпитаме подчинените ти един по един. Все някой ще се пречупи. Но има и още! Нощта, когато бях нападнат. Само ти знаеше, че ще ходя при вдовицата на Гостун. Чу ме докато бях в кулата ти да давам нарежданията си на Корсис. И прати убийците си да ме причакат в уличката. За малко да успееш!

– Ти нищо не разбираш! – мечът трепереше в ръката на чигата. – Нищо!

– Напротив, разбирам много добре! Боритарканът Гостун те е разкрил. Жена му каза, че двамата сте прекарвали доста време напоследък заедно, докато тя се забавлявала с Чака. Какво поиска от теб Гостун? Да го подкрепиш в бунта, който е смятал да вдигне? Щяло е да стане лесно, нали? Борис го няма, ти командваш част от войниците, останали в Плиска, престъпниците във и извън града. Боритарканът пък може да поведе след себе си аристократите. Той е на висок пост, хората са свикнали да му се подчиняват, да не говорим, че мнозина роптаят срещу покръстването – писарят замълча за миг. – Но е имало и още. Получили сте подкрепа от византийците.

– Каквоооо!? – изрева Еспор и се хвърли към чигата, но Климент му препречи пътя.

– Архимандрит Йоан просто е искал да се подсигури. Борис се покръсти, но Гостун е известен като ревностен християнин. И послушен последовател на Патриаршията. Какво по-хубаво от това той да седне на престола? Борис е изпълнил ролята си и е трябвало да си върви. Владиката е замислил план, който както и да се развие, все е щял да му донесе изгода. "Разделяй и владей!" – любимата имперска тактика. Дори и бунтът да се провали, князът е щял да бъде отслабен и лесен за подчиняване. Просто е нямало начин да се провалите. Ходих при Йоан. На една от стените му виси ценна икона, открадната от атонски поклоници. Архиепископът не успя да ми обясни как се е сдобил с нея. Всъщност е съвсем просто – ти си му я дал. Йоан сам ми каза, как иска всички да са като Гостун и теб, да са ревностни християни като вас двамата. От къде толкова високопоставен свещеник знаеше за обикновен чигат като теб? Още повече, че ти самият твърдеше, че никога не сте се срещали и мразиш византийците? За да финансира бунта си, Гостун е изтеглил всичките си спестявания. Те повече не са му били нужни, след като веднъж седне на трона. Това е била истинската му цел, а не както предполагах отначало, че има нещо общо с обирите. Самуил е чул неясни слухове за заговора. Войниците шушукали, някой раздавал пари, оръжие влизало и излизало през стените на крепостта, но нямало нищо конкретно. След това всичко изведнъж приключило. След като Чака убил боритаркана. Това е искал да съобщи Гостун на гостите си по време на вечерята. Да ги прикани да се присъединят към него. Към вас. Тези, които откажели, си щял да избиеш с хората си. Вечерята е била охранявана от отрядите, които ти командваш! Това е замислял Гостун. А ти си щял да му помогнеш. Йоан веднага е щял да го признае за нов български владетел и да го миропомаже. Войската, църквата, че и разбойниците на една страна. Какъв шанс е имал въобще Борис? Но плановете ви са били осуетени от неочакваната поява на момичето с жълтата кутия. А после нещата са се развили още по-зле. Чака е убил Гостун. И всичко се е провалило!