Николай Пенчев - Студена кръв

- Пацик се е съгласил да напусне Плиска, за да стане игумен на някакъв манастир на север? Не мога да повярвам?!

- Ти не разбираш - Симеон се оригна и се облегна на масата. - Борис иска да изгради много манастири и черкви извън Плиска. Основната им задача ще бъде да обучават свещеници и да преписват светите писания. Ще развиват и огромна стопанска дейност. Засега всичко се концентрира около манастира на игумен Пацик. - Чигатът се усмихна иронично. - Той се надява да сложи ръка на всичко това. Дори архидякон Стефан, който ръководи голямата базилика в Плиска, се чувства застрашен от издигането му. А Пацик не спира да повтаря, че начело на българската църква трябва да застане някой, който отдавна е християнин.

Климент подсвирна.

- Пацик иска да стане патриарх? Сега разбирам. - Писарят сви рамена, отряза си и лапна парче сирене. - Това наистина е цел достойна за него.

- Не е само той - обясни чигатът. - Мнозина са се вкопчили в новата вяра, с която да си проправят път. Издигнаха се не защото имат качества, а защото се правят на по-големи християни и от Константинополския патриарх - Симеон махна с ръка. - И това далеч не е най-лошото! Не съм наясно доколко си в течение, но Борис се отвърна от Константинопол и мина към Рим. Прати при папата боила Петър, който се справи много добре със задачата си. Върна се с двама легати - кардинал Формоза Портуенски и епископ Павел Популонски. Те изгониха всички гръцки свещеници и доведоха латински. А боилът Петър много се издигна.

Климент кимна. Знаеше какво се бе случило.

Вратата се отвори и в стаята влезе Ирина, повела за ръка малкия Йоан, който бавно пристъпяше. И двамата бяха облечени скромно, но чисто, с кожени елеци, които да ги пазят от студа, и с ботуши с дебели подметки, които да защитават краката им от ледените камъни на пода. Византийката беше вързала черната си коса на плитка, разкривайки красивото си смугло лице с леко чип нос и големи кафяви очи, в които се четеше притеснение. Тя току поглеждаше към Симеон, който скочи на крака и подхвана Йоан, показвайки му меча и верижката на кинжала си. Момчето не се уплаши от непознатия, което изпълни Климент с гордост, и скоро седеше в скута на чигата, дърпаше провисналите му мустаци и се опитваше да разкопчае колана му, докато военният се смееше гръмогласно.

Въпреки това Климент не беше спокоен. Не забравяше какво каза приятелят му на двора.

Нежеланието на Симеон да говори за убийствата още повече засилваше подозренията му. Беше станало нещо наистина много сериозно, щом чигатът не бързаше да отвори дума за него. Накрая не издържа и попита:

- Каза нещо за убийства. Че братът на княза Докс и Севар са били убити.

Чигатът кимна, очите му станаха сериозни. Той подаде детето на майка му, след което тежко се отпусна на стола.

- Борис те вика - каза накрая той. - Помоли ме да ти предам, че му липсваш и не е спрял да мисли за теб от момента, в който го напусна. Сега е в голяма нужда и те моли да го посетиш колкото се може по-бързо в Плиска.

- Моли? - въздъхна писарят и погледна жена си и сина си. Вече знаеше какво предстои. - Или ми заповядва?

- Познаваш Борис - усмихна се чигатът. - Предпочита сам да направиш това, което иска, вместо да ти го нарежда. Което всъщност е едно и също.

- И не мога да откажа?

- Можеш! - вдигна рамена Симеон. - Но след това всички пътища към Плиска ще бъдат затворени за теб. А и Еспор вероятно ще поиска да му отговориш на някои въпроси.

- И това е свързано с убийствата?

Беше се оказал прав. Симеон беше дошъл да го изтръгне от спокойния му живот и да го хвърли отново във водовъртежа на кръв, опасности и убийства. Усети как през тялото му минава тръпка на възбуда. Нима и на него като на Корсис му липсваше старата работа?

- Всъщност не знам много. - Симеон се размърда на мястото си, понечи да си налее още вино, но се отказа и се облегна на стола. - Но се носят слухове. За странни случки. За убийства. За кървави ритуали и мрак, който се е надигнал на север.

- Убийства? - Ирина бързо погледна мъжа си. - Какви убийства?

Този път Симеон си сипа още вино, преди да продължи.

- Не е хубаво да се пие толкова рано сутрин, но аз наистина здравата измръзнах. - Той надигна чашата си.

- Какви убийства?! - твърдо повтори въпроса на Ирина Климент.

- Братът на княза Докс беше убит! - чигатът сниши глас, сякаш се опасяваше някой да не го чуе. - Беше затворен в „Свети Архангел Михаил“...

- Манастирът на Пацик?!

- Точно така! - Симеон вдигна ръка. - Не ме питай как, не знам. Бил е убит и толкова! Борис беше извън себе си от гняв. Може Докс да го е предал и да е заговорничел срещу него, но му беше брат! Севар беше натоварен с разследването. Той също беше убит малко след пристигането си в манастира.