Николай Пенчев: Студена кръв

Преди да напусне Константинопол, се беше снабдил с различни книги и между тях имаше и такива за свойствата и приложението на растенията и тяхното отглеждане. От старателно изписаните пергаменти научи чудни неща. Вече можеше да разпознава лековитите билки и беше засадил до една от стените малка градина, за която се грижеше и с която се гордееше. Научи, че с коприва може да се спре кръвотечение, и се опита да наложи раната на едно конярче с листа от коприва, но то избяга с писъци. Разбра, че босилекът е полезен при кашлица, глогът успокоява сърцето, пушекът от кората на някои видове ябълка е отровен, неузрелият бъз също, но изсушен помага на бъбреците, че невенът е чудно средство за болки в корема и е полезен за жабурене.

Следеше клюките и историите, които търговците и прекупвачите разнасяха заедно със стоката си, но не беше чул нищо обезпокоително. Борис беше укрепил властта си, беше се справил с тези, които не искаха да му се подчинят - противниците на Христос.

Какво се беше променило, та Симеон пристигаше без предизвестие рано сутринта в имението му на три дни езда от столицата?

Докато гледаше приближаващите конници, Климент почувства как ледена ръка се плъзва по кожата му, сграбчва сърцето му и впива в него острите си нокти. Беше сигурен, че чигатът идва, за да разбие живота и спокойствието му.

- Това Симеон ли е? - попита Корсис, който също се беше качил след господаря си и присвиваше очи срещу режещия вятър. - Защо ли идва? Сигурно е нещо важно, щом Борис го е пратил.

- Скоро ще разберем! - мрачно отговори Климент. - Може да е решил да се отбие на път за Филипополис!

- Плиска ви липсва нали, господарю? - Корсис не откъсваше поглед от приближаващите конници. - Липсват ви добрите стари времена, когато тичахме като хрътки по следите на убийците.

- Не! - отговори по-рязко отколкото му се искаше Климент и се загърна плътно в кожуха си. - В това, което правим, има повече смисъл, отколкото да рискуваме живота си, за да угодим на желанията на Борис! Да помогнем на един нов живот да се появи на този свят, както направихме преди малко, е много по-важно от всичко друго!

- Както и да спасим нечий друг живот - не се даваше Корсис. - Или да предотвратим отнемането на друг. В това, което вършехме, също имаше смисъл!

- Така е - призна писарят. - Но не бих заменил сегашния си живот за предишния! - Той посочи приближаващите ездачи.

- Ела, трябва да посрещнем гостите!

Заслонили се с ръце срещу прехвърчащите снежинки, двамата слязоха обратно в двора и помогнаха на слугите да отворят портата. Дървените крила се завъртяха със скърцане, оставяйки дълбока диря в снега.

Климент и Корсис застанаха в средата на двора, един от слугите беше изпратен да уведоми господарката на дома за ранните гости. Неочаквани или не, писарят нямаше да се изложи пред чигата и хората му. Щяха да им предложат достатъчно храна и вино, а ако се наложеше да нощуват, и удобни легла за спане.

Разбрал за посещението, Невестулката притича и се присъедини към господаря си. Беше омотал врата си с вълнен шал, беше нахлузил дебел кожух и скрил главата си под огромна шапка, но въпреки това подскачаше и тропаше с крака, за да се стопли.

- Ужасен студ, нали? - подметна той вместо поздрав. - Това Симеон ли е?

Най-накрая конниците пристигнаха. Дворът се огласи от тропот на копита, цвилене, звън на оръжие и резки команди.

Симеон, който предвождаше отряда, спря пред Климент, скочи от коня, хвърли юздата в ръцете на един от слугите и с широка крачка се отправи към тях.

- Замръзнах като буца лед! - оплака се той, след което разпери ръце и стисна писаря в прегръдките си. - Радвам се да те видя, Клименте! Нямаш представа колко е скучно в Плиска без теб! Никакви вълнуващи убийства, никакви разследвания, нищо интересно. Сега всичко е в ръцете на комит [5] Комит, комес - висока благородническа титла, водеща началото си от Древен Рим. В ранносредновековна България - потомствен областен управител, вероятно подчинен пряко на владетеля. Еспор. Той не си дава труд да търси доказателства и да прави умозаключения, щом може да ги замени с камшик, нож или тояга. Не е както когато ти беше начело на тайния съд на княза.

- Чух, че чигат Севар също се справя добре - засмя се Климент, поласкан от похвалите на Симеон. - Говори се, че Борис му възлага най-заплетените случаи и той рядко го разочарова.

Челото на чигата потъмня.

- Севар е мъртъв - каза той. - Убит! Както и братът на княза. Но по-добре да влезем вътре на топло. Там ще ти разкажа всичко.