Николай Пенчев - Студена кръв

- Помогни ми! - настоя отново той и запъна пети в камъните на пода.

Потта се събираше над очите му, влизаше в тях и му лютеше, но той не смееше да пусне краката на животното, за да я избърше.

Корсис се приближи до кравата и с ръце се опита да разшири отвора, през който излизаше телето, докато Климент полека започна да дърпа.

Със силен джвакащ звук главата на телето излезе от утробата на кравата, то отвори очи и удивено огледа света, в който беше попаднало. Кравата измуча, той дръпна отново, пак и пак и внезапно падна по гръб на пода, а телето, се стовари отгоре му.

Кравата отново измуча, но този път облекчено. Корсис започна да се смее, а омазаният Климент внимателно се изправи, триейки с една ръка полепналата по челото му слама, докато с другата внимателно придържаше телето и преряза пъпната му връв.

То му се видя изненадващо леко и малко. Големите му кръгли очи често премигваха под дългите мигли, тънките му крака стърчаха встрани, носът му се бръчкаше, устните му трепереха, а ушите му бяха прилепнали за главата, но животното се видя на писаря неземно красиво. Чувстваше се доволен и пълен с живот точно така, както се беше чувствал, когато за пръв път държеше в ръцете си сина си Йоан. Макар тогава да не помага при раждането.

- Ще те нарека Хубавеца! Или по-скоро Хубавицата! - обяви Климент, докато се изправяше и тупаше дрехите си. - И мисля, че от теб ще стане чудесна крава, която ще ни храни с млякото си!

- Няма спор, справихме се отлично! - съгласи се Корсис, докато гледаше кравата, която се обърна и започна да ближе новороденото.

Двамата постояха още малко, докато се уверят, че животните са добре, след което си тръгнаха доволни от добре свършената работа и внимателно затвориха вратата, та зимният въздух да не влиза в обора.

Бързо тръгнаха през широкия двор. Откакто преди две години и половина писарят се отказа от постовете си в двореца и напусна службата си при княза, стопанството, разположено близо до Филипополис, се превърна в главната му грижа. Наложи му се да научи как се сее ечемик и пшеница, как се засаждат овошки, как се гледат прасета, кози, крави и кокошки. Работата беше много, изморителна и не особено доходоносна, но Климент постигна това, което искаше - откъсна се от дворцовите интриги и заговори, не му се налагаше повече да разследва кървави убийства и да участва в кроежите на княза.

След успешно изпълнената мисия в Константинопол писарят се оттегли в имението си и се ожени за византийката Ирина - истинската награда за успеха му край Босфора Скоро след това беше възнаграден отново - роди му се син - Йоан, който изпълваше дните и нощите му със смисъл и плач и го караше да се усмихва всеки път щом се сетеше за тъмните му къдрици и малки пръстчета.

Климент се протегна и огледа малкото си царство. В дъното бяха оборите, до тях кокошарниците и клетките на зайците. В другия край имаше зеленчукова градина, близо до стената растяха билки. Навесът за колите и каруците беше близо до конюшнята, до нея имаше малка ковачница и навес за сушене. Нивите с ечемик, ръж и просо бяха съвсем наблизо. Можеше да ги види от прозорците на втория етаж на красивата къща с червен покрив и високи комини.

Животът му стана еднообразен. Ставаше рано сутрин, наглеждаше животните, проверяваше доячите, отваряше вратите на стадото овце и кози. Хапваше бързо на крак, след което с Корсис или Невестулката разпределяше задачите за деня.

Имаше чувството, че работата никога не свършва. Трябваше да организира ратаите за сенокос или да присъства на раждането на теле, прасе или агне, да наглежда млякото да бъде налято в чисти делви, да се смени счупена спица от колело на каруца, да се пазари с прекупвачите или нещо друго. Струваше му се, че току-що е целунал жена си за добро утро, а слънцето вече се скрива зад високите върхове на планината. Следваше най-приятната част от деня - вечерята с цялото семейство. Климент изпитваше неописуема наслада просто да седи, да яде хляб, сирене и месо, да отпива от чашата си с вино и да слуша Ирина, която обикаля около него с детето на ръце. Накрая слагаха малкия в кошчето да спи, Ирина отмяташе назад дългата си черна коса и също сядаше на масата.

За двете години и половина византийката се беше научила да говори съвършено български и все намираше за какво да направи забележка на слугите и ратаите, които й се изпречеха пред погледа. Ирина искаше всичко в дома й да е наред и да се грижи добре за съпруга си.

Често компания им правеха Корсис, който сега отговаряше за безопасността на имението, любимата му Ава и Невестулката. Бившият джебчия беше понапълнял, което бе свързано с новата му работа на управител. Той отговаряше за складовете и лично оглеждаше, опитваше, проверяваше всичко, водеше сметка за покупките и се пазареше с търговците, при това много умело, защото знаеше всичките им хитрини.