Николай Пенчев: Студена кръв

Заведоха госта в голямата стая на къщата и го настаниха да седне до елипсовидна дъбова маса с тежки крака и везана покривка. Ирина дойде бързо, завила около главата си кърпа, размени целувка със Симеон, намести стола му по-близо до огнището и отиде в кухнята. Климент и Корсис също седнаха, а след малко към тях се присъедини и Невестулката, който ги увери, че войниците на чигата са настанени удобно и ще получат храна и вино.

Въпреки необичайния час, масата беше отрупана с прясно изпечен хляб, сирене, сушено месо, топла чорба, цяло пиле, сготвено с билки и зеленчуци, сланина, зехтин, захаросани плодове, ядки и сладки. Двама слуги донесоха кана, пълна с греяно вино с подправки, от което лично Климент сипа в чашата на Симеон.

Докато се хранеха, писарят огледа по-добре стария си приятел. Чигатът беше остарял, някога гъстите му дълги мустаци бяха пооредели, както и косата на темето, тук-там се виждаха бели косми. По обветреното му лице около очите имаше паяжина от тънки бръчки, които говореха за напрегнатото ежедневие на Симеон. Ръцете и рамената на чигата бяха все така масивни и мощни, но гърбът му се беше превел, сякаш му ставаше все по-трудно да носи бремето на поставяните му задачи.

Докато ядеше, чигатът не спираше да говори. Той разказваше слухове и клюки от Плиска, осведоми писаря какво се случва в града, с какво се занимава князът, кой в двора се е издигнал или паднал.

- Еспор коли и беси вече! - обясни чигатът между две хапки. - Знаеш го какъв е нашият комит. Винаги пръв да се докаже пред княза и пръв да нападне враговете му. Когато враговете свършиха, се прехвърли на приятелите. Няма да си кривя душата - Симеон шумно премлясна и си отряза дебело парче месо, - от такива като него има нужда. Гони безмилостно противниците на Борис, но се престарава. Навсякъде му се привиждат заговори и интриги, в негово присъствие всеки може да се окаже предател. Откакто князът го направи председател на Великия съвет, съвсем се е развихрил. Никой не е в безопасност. И най-обикновените думи могат да се тълкуват като предателство. Вече почвам да се питам дали прави това, за да докаже верността си, или за да си разчисти сметките със старите си врагове. Плиска стана не много приятно място за живеене!

- И Борис допуска всичко това? - Климент почувства как ледената ръка отново стиска сърцето му.

- Той не знае точно какво става - обясни Симеон. - Пред него Еспор е мек като восък и се гъне като тревичка на вятъра. А и князът си има други работи. Трябва да видиш в какво се превръща Плиска! - Чигатът размаха ръка, в която държеше пилешко бутче и навсякъде се разлетя сос. - Пълно е с книжници и свещеници, в коридорите на двореца не можеш да се разминеш от дякони, игумени и монаси! Казвам ти, столицата се е превърнала в средище на всякакви попове! - Симеон се ухили доволно. - Ако Еспор ме чуе какви ги говоря, ще ми види сметката! - заситен, той се отпусна на стола си и завъртя виното в чашата, която държеше. - Нямам нищо против покръстването и желанието на Борис да имаме своя църква, но хора като комита понякога правят нещата нетърпими!

Климент кимна. Знаеше какво има предвид приятелят му. Писарят познаваше добре Еспор - талантлив и безскрупулен боил, който беше готов да мине през трупове, за да постигне целите си. И го правеше! Заповедите на княза, винаги точни и премерени, в ръцете на комита се превръщаха в нещо уродливо и пресилено. В желанието си да се хареса на владетеля Еспор се престараваше, като в крайна сметка носеше повече вреда, отколкото полза. Но, от друга страна, наистина беше преследвал и изтребил противниците на Борис.

- Сега в Плиска се строи на всеки ъгъл - не спираше да говори Симеон. - Навсякъде се вдигат църкви, параклиси, скриптории. И не само там. Князът се е заел да възстанови старите черкви и манастири, първолюлката на християнството по нашите земи, както сам ги нарича. Хубаво е виното! - Чигатът отпи от чашата си и доволно поклати глава. - Търси стари развалини на християнски светилища и строи върху тях. Работата върви с пълна сила. Вече възстанови няколко манастира. Най-големият от тях е „Свети Архангел Михаил“. Намира се на север от Плиска, казват, че бил чудесен. Назначи за игумен дебелия Пацик. Като компенсация, че не сложи него за председател на Великия съвет.

Климент добре познаваше и Пацик. Колкото дебел, толкова и алчен, той беше славянин, един от първите, които бяха приели макар и тайно Христос. След като князът се покръсти, Пацик извлече всички ползи, които можа, от това. Издигна се бързо, стана велик боил и нещо като съветник на княза по въпросите, свързани с вярата. Това не му пречеше да печели от всичко. Говореше се, че срещу подходяща сума успявал да отърве от преследване дори най-големите гонители на християните.