Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— А онези последователи от храма на Нубия? — попита Хатусу.

Амеротке се обърна към Бузирис.

— Подозирали ли сте някога онези, които идват в Дома на миртата? Или някои по-яки и охранени мъже, които се представят за просяци, търсещи милостиня?

— Аз… аз оставях това на нея — заекна Бузирис. — Тя винаги казваше, че…

— Че тя ще се погрижи за тези мръсни, окаяни, бедни и недъгави създания? — довърши изречението вместо нея Амеротке. — Потокът от посетители във вашия храм е скривал аритите, слуги и убийци на Сгеру. Не е чудно, че те са могли да изпращат заплахи и предупреждения, да убиват и да нападат така безнаказано. Могли са да излизат от сенките и да нанасят удари, после бързо да се скрият отново зад маскировката си. В момента офицерите от полка на Изида са обградили всички заподозрени, проверява се всеки един, който би могъл да е маскиран.

Матайа мъчително преглътна.

— Повечето, предполагам, ще бъдат невинни, но аз съм сигурен, че ще намерим няколко чакала сред овцете — Амеротке стана и се поклони пред Хатусу. — Ваше величество, трябва да ви представя своето последно доказателство.

Той напусна стаята. Норфрет седеше на една каменна скамейка и се оглеждаше из преддверието, претъпкано със стражи с обнажени мечове и ками. Тя долови погледа на Амеротке, стана и забърза към него, стиснала кожена торба в ръце. Постави я в краката на Амеротке, грабна ръката му и го целуна по устните.

— Слуховете стават все повече и повече. Има големи вълнения в храма на Нубия. Арестуват много хора! Тук, в двореца, се тълпят войници и меджаи. Поиска от мен да претърся вещите на Матайа. Донесох това, което можах.

Амеротке притисна ръката й, после приклекна и изпразни съдържанието на торбата, слушайки с половин ухо потока от въпроси и забележки на Норфрет.

— Тя ме помоли да й ги пазя на сигурно място. Получих съобщението ти. Донесла съм само коланите, поясите и препаските за кръста.

Амеротке вдигна един сребрист сърмен колан и усети твърдата му вътрешност. Беше сигурен, че Матайа носеше именно него, когато напускаше храма на Нубия. Поиска кама от един от офицерите си, преряза плата и се усмихна при вида на свързаните със сребърни халки златни плочки. Освободи ги от сърмения калъф и ги вдигна нагоре.

— Прекрасно! — промърмори Норфрет.

— Шешер — пое си дъх Амеротке.

Той огледа изящната верижка от тънки плочки от чисто злато, подобни на малки медальони, свързани със сребърни халки. На всяко медальонче беше гравирана глава на хиена с очи от скъпоценни камъни, а свързващите халки бяха във формата на две змии, увити една в друга.

— Цяло състояние! — прошепна Норфрет.

Амеротке се огледа край себе си. Изключителната красота на верижката вече бе привлякла завистливи погледи. Той целуна Норфрет и я помоли да прояви още малко търпение. После постави Шешера около врата си и влезе обратно в Залата на газелата. Застана пред Хатусу, която възкликна от радост и протегна ръце към съкровището. Амеротке го свали от врата си и го положи в нозете й. Куфу и Бузирис зяпнаха от изумление. Матайа стоеше на колене, свела глава, а раменете й се тресяха. Амеротке застана над нея.

— Държахте се като невинна жертва, която няма какво да крие, когато напускахте храма. Забелязах сребристия колан около кръста ви. Запитах се, но не можах да си дам отговор защо в такъв горещ ден като онзи носехте плащ, увит около себе си. По-късно в Дома на гората свалихте плаща и колана. После отново се питах защо настоявахте да носите тези неща по горещия мръсен булевард, а после да ги свалите в прохладата на къщата? Трябвало е да вземете Шешер с вас, и какво по-добро скривалище от двореца Малгата, от покоите на господарката Норфрет, съпруга на Главния съдия на фараона?

Той отстъпи и коленичи на възглавницата си. Хатусу и Сененмут бяха заети с разглеждането на Шешер, а из залата се носеше оживен, развълнуван шепот. Амеротке насочи пръст към Матайа.

— Предайте се на милостта на фараона — каза той, и думите му въдвориха тишина. — Искате ли да бъдете набита на кол на Хълма на Черепа, Матайа, а гръдта ви да бъде разкъсана и напъхана в устата ви? Или искате да бъдете погребана жива в Червените земи? Да излеят кана с кръв върху вас, за да привлекат ненаситните мършоядни, които ще дойдат да ви изровят през нощта? И това ще стане едва след като бъдете подложена на мъчения от писарите от Тайния кабинет. Вие сте Сгеру, но при все това не сте корав и кален в битките воин, а просто една апетитна хесета, с която палачите ще се радват да си поиграят. Признавате ли си и молите ли за милост?