Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Да! — вдигна глава Матайа със святкащи очи. — Признавам, за да получа милост. И си признавам четвъртата грешка. Трябваше да те убия — изсъска тя.

— Погледнете фараона, Хор на севера, могъщия Бик на юга, Славата на Монту, Възлюбената на Амон, Победителя и завоевателя на народите от Деветте лъка, Господарката на битките… — облечен в разкошните одеяния на велик везир, „Този, който изрича думите на фараона“, Сененмут, възвести титлите на Хатусу от върха на стъпалата при подстъпа към главния храм на Амон, в сърцето на Ипет-сут, най-съвършеното място от всички в Карнак. Думите му прокънтяха през огромния комплекс, достигайки до високите назъбени стени, където бяха наредени цели орди от меджаи с опънати в готовност мощни лъкове. Обширната парадна площадка отдолу също бе претъпкана от войници. По фланговете бяха наредени тези от полковете на Амон и на Изида, както и Гордостта на Птах, а елитният корпус, докаран набързо от Мемфис, обграждаше стената, в която се намираше вратата. В центъра на П-образната им формация беше строен полкът на Нубия с издигнати бойни знамена и вимпели. Най-отпред бяха офицерите. Всички нубийски воини бяха коленичили в очакване на предстоящата поява на фараона. Край тях и по стълбите на храма се бяха подредили носителите на Сребърните щитове. На най-горната площадка на стъпалата бяха частите на Накту-аа. Нубийският полк бе свикан, за да чуе какво ще каже фараонът, след като открие своето лице. За да умрат ли бяха докарани тук? Вярно ли бе, че Сгеру е заловен? Дали фараонът щеше да ги приеме обратно в своята любов? Изсвирването на раковините рогове, воят на тромпетите и гонгът на цимбалите отекнаха във въздуха. Облаци от най-ароматен тамян се извиха нагоре, а от тъмната галерия на храмовия вход изхвръкнаха стотици чисто бели гълъби и литнаха към небесата като благословени човешки души. Припяването на жреците се усили, после полека замря.

Докато думите заглъхваха, от храма изнесоха един покрит паланкин, заобиколен от цял рой носачи на ветрила, лакеи, войници, жреци и писари. Спряха в празното пространство, оставено между Накту-аа и горната площадка. Войниците, тренирани до съвършенство в строева подготовка, отстъпиха назад. Завесите на паланкина се отдръпнаха и разкриха Хатусу. На главата й бе поставена синята военна корона на Египет, а на раменете й бе надиплен Ненес, Плащът на Славата, наметнат върху бяла ленена роба. Седеше на Трона на величието, великолепен стол, с подлакътници, изваяни във формата на позлатени лъвове, готови за скок, и с крака, украсени с изваяни от сребро глави на враговете на Египет. Просвири тромпет. Сененмут поиска тишина, защото фараонът стана. Тя слезе от паланкина и тръгна към края на стъпалата. Пазителят на кладата, екзекуторите и палачите от службата на писарите от тайния кабинет, всичките натъкмени в червено, с лица, скрити зад маски на Сет, пристъпиха откъм колоните. Пазителят подаде на Сененмут жертвената престилка, а помощникът му — боздугана на Египет с позлатената дръжка, с метална глава с форма на диамант с безброй фасетки. Хатусу само стоеше, страшна в красотата си. Изкараха навън тримата пленници, леко дрогирани, с ръце, завързани отзад на гърбовете, и ги поставиха на колене отляво на фараона. Всички глави се извърнаха да погледнат пленника, намиращ се в средата. С обръсната коса, с лице, наподобяващо кървава маска, Матайа, бившата главна хесета, сега бе унизена и разобличена като Сгеру. Другите двама пленници също бяха арити, заловени при проверките в храма на Нубия. Имаше и други заловени; те щяха да умрат на Хълма на Черепа.

С мощен глас Сененмут обяви какво се е случило. Екзекуторите застанаха зад Матайа и дръпнаха назад главата й. Сененмут се обърна и я призова да си признае. Тя кимна енергично. Това беше всичко, което можеше да направи, защото езикът й бе изтръгнат, за да не може повече да богохулства и сквернослови срещу фараона. От нубийския полк се надигнаха ропот и ръмжене, чуха се дори и някои подигравки тук и там, но те мигом секнаха, когато Сененмут повика един лакей и вдигна Шешер от възглавничката, която той донесе. Задържа го между ръцете си, въртейки го, за да може блестящото му великолепие да изпъкне още по-ярко на слънчевите лъчи.

— Вижте Шешер, свещената верига на Нубия! Сега тя вече принадлежи на фараона по божията воля след дадена от боговете победа.