Пол Дохърти: Шпионите на Собек

Първата династия на древен Египет се установява около 3100 г.пр.Хр.

Между тази дата и възхода на Новото царство (1550 г.пр.Хр.) се извършват множество радикални трансформации. Към това време датира строежът на пирамидите, обединението на Долен и Горен Египет, създават се градовете покрай Нил, а египетската религия се развива около Ра, Бога на Слънцето, и около култа към Озирис и Изида. Страната трябва да устоява на чужди набези, особено от страна на хиксосите, азиатски нашественици, които варварски опустошават всичко по пътя си.

От 1470 г.пр.Хр. Египет, умиротворен и обединен под управлението на Тутмос II, преживява епоха на нов разцвет и могъщество. Фараоните преместват столицата в Тива; погребенията вече се извършват не в пирамиди, а в некрополите по западния бряг на Нил, а Долината на царете се използва за мавзолеи.

Използвал съм гръцките наименования на градовете и пр., като напр. Тива, Мемфис, вместо архаичните египетски имена. Мястото, наричано Сакара, обхваща целия комплекс на пирамидите около Мемфис и Гиза. Спрях се на кратката версия на името на царицата фараон — Хатусу, вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г.пр.Хр. и след един период на смут и безредици Хатусу (дъщеря на Тутмос I и полусестра на Тутмос II) взема властта и управлява през следващите двайсет и две години. През този период Египет се превръща в могъща имперска сила и в най-богатата държава в света.

Египетската религия също претърпява развитие и особено култът към Озирис, убит от своя брат Сет 1 1 Бог на войната, разрушението и хаоса, както и на подземния свят. — Бел.прев. , но възкресен от любимата си съпруга Изида, която ражда техния син — Хор 2 2 Интересен факт е, че Сет е смятан за първия фараон на Египет, с което е поставено началото на божествения статут на фараонската институция. — Бел.прев. . Тези вярвания трябва да се разглеждат в контекста на египетския култ към Бога на Слънцето и на желанието да се обединят религиозните практики 3 3 В този период египтяните започват да свързват Озирис в симбиоза с Ра — Бел.прев. . Египтяните имали дълбоко чувство на благоговение към всичко живо: животно или растение, поточе или река били възприемани като свещени, а фараонът, техният господар, бил почитан като въплъщение на божията воля.

Египтяните се отнасяли с огромно благоговение и към живота, за тях той бил обект на наслада не само преди, но и след смъртта. Това намира израз в изящните рисунки и в поезията. Съществуването им е било тясно обвързано и зависещо от даряващата живот река Нил, с нейното обширно, плодородно поречие, прорязващо съсухрените от жега източна и западна пустиня. Древните египтяни били като омагьосани от слънцето, от неговите залези и изгреви; за тях те били мистични събития, на които се любували със страхопочитание и истински ги боготворели. Тези събития били възхвалявани и описвани в поезията и химните. Равновесието между слънцето и водата като източник на живота е въплътено и обожествено в самия фараон, назначен от боговете да поддържа хармонията в човешките дела.

След 1480 г.пр.Хр. богатството на египетската цивилизация се отразява и в религията, ритуалите, архитектурата, облеклото, образованието и в стремежа към по-добър живот. Войници, жреци и писари са главните фигури в тази цивилизация и техните образованост и изтънченост намират изява и в изразите, които използват, за да опишат както самите себе си, така и своята култура. Например фараонът е Златния Ястреб; съкровищницата е Домът на среброто, времето, в което се води война, е сезон на хиената; царският дворец — Дом на милиони години. Въпреки смайващите върхове на тази поразителна цивилизация, и външната, и вътрешната политика на Египет често са кървави и жестоки. Царският трон е неизменен център на интриги, завист и яростно съперничество. Ето на тази политическа сцена през 1479 г.пр.Хр. идва на власт младата Хатусу.

Към 1477 г.пр.Хр. Хатусу вече се е справила с критиците и враговете си както в страната, така и в чужбина. Зад гърба й е огромната победа, извоювана над митанийците на север, а царският двор е прочистен от всички опозиционери, предвождани от Великия везир Рахимер. Тази забележителна млада жена имала подкрепата на своя любовник, умния и хитър Сененмут, който е и неин пръв министър. Тя била твърдо решена да наложи на всички слоеве на египетското общество да я приемат като фараон царица на Египет.