Пол Дохърти: Шпионите на Собек

Изсвири раковинен рог — знак, че хората могат да погледнат своя фараон, „с дивното лице и прекрасното тяло“.

Въздухът се превърна във вихрушка от ароматни цветчета, хвърляни от безброй кошници. Офицери във ватирани туники, кожени елеци и метални брони вървяха пред паланкина. Всеки един от тях беше въоръжен с бронзов боздуган, изваян във формата на глава на кобра, за да държи надалеч по-ентусиазираните зрители. Хесети — танцуващи момичета от храмовете, се виеха пред паланкина под потропването на систрата, думкането на цимбалите и мелодията на флейтите. Зад паланкина се тълпяха свещениците, натъкмени с характерните надиплени роби, с преметнати като шал леопардови кожи; шиите им блестяха от тежки огърлия, яки от злато и сребърни нагръдници, инкрустирани с драгоценни камъни. След тях вървеше съдът. Сененмут зърна за миг бледия лик на Амеротке, Главния съдия в Залата на Двете истини, после го изгуби в морето от лица. Сененмут се намръщи вътрешно. Щяха да опрат и до Амеротке, но не точно сега.

Влязоха в гора от камък — храмовия комплекс на Карнак, — дворове, настлани с розовочервеникав варовик и черен базалт, нажежени от неистовата жега. Минаха между пилоните, извисяващи се покрай широко отворените двукрили порти като кули близнаци; на върховете им стърчаха дълги и стройни позлатени флаг-щокове, с тесни вимпели, щамповани с емблеми като „Анкх“ и „Са“ 27 27 Древноегипетски йероглифи, означаващи живот и щастие. — Бел.прев. , и други, възвестяващи „мир и защита“: те висяха неподвижно отпуснати в сухия и безветрен пладнешки въздух. По-нататък редици от кървавочервени обелиски, с върхове от бронз, сребро и злато, блещукаха и просветваха над квадратни басейни с кристалночисти води, осеяни със сочни розови водни лилии. Шествието навлезе в Дома на боговете. Залите бяха опасани с колони, завършващи с капители, които изобразяваха папирусови пъпки. По по-дебелите колони венчелистчетата и пъпките на папируса бяха отворени, а по по-тънките и стройните бяха неразпукнати. Слънчевите лъчи проникваха през отворите на вентилационните прозорци и осветяваха стените, украсени с фрески, възвеличаващи деянията на боговете, които винаги се изобразяваха със синьо-зелена кожа и коси от най-чист лапис лазули. Други рисунки възхваляваха чудесата на отдавна починали фараони, паметници на мъртви хора, които някога бяха мечтали да останат безсмъртни. Пламтяха запалени факли. Лампи от калцит и алабастър с красиви орнаменти по тях блещукаха от безчет стенни ниши. Кандила с масло, изваяни във формата на сини водни лилии, просветваха през мрака. Светлината ту отслабваше, ту отново прииждаше, хвърляйки искри по кедровото дърво, облицовано със злато и инкрустирано със скъпоценни камъни. Ветрила от щраусови пера, комбинирани с палмови влакна, се развяваха напред-назад, обилно напоени със скъпи парфюми, макар че това не помагаше кой знае колко за замаскирането на вонята от пролятата кръв и пушека от дървата.

Кортежът влезе в царския будоар. Стените му бяха декорирани с най-възхитителни пастелни рисунки. Спуснаха паланкина близо до земята и фараонът слезе от него, а носачите го вдигнаха отново и го отнесоха до вратите в дъното на будоара, зад които щяха да чакат. Хатусу остана насаме със Сененмут и няколко избрани съветници. Жреците се появиха от мрака, за да я приветстват; лицата им бяха скрити зад маски — чакала на Анубис, ястреба на Хор, извития клюн на Озирис и лъва на Секмет. Носеха одеждата на славата, чиито къси поли бяха целите в златен брокат, а дългата мантия беше от най-фин, прозрачен лен. Нанизаха през главата на Хатусу красив нагръдник и смениха синята бойна корона с друга, изобразяваща съскаща кобра. Около врата й свещениците закопчаха яка от злато и карнеоли, около ръцете й — гривни от дебели нишки чисто, пресукано сребро 28 28 Златото безспорно е било на голяма почит в Древния Египет, но дълго време среброто е било по-ценено дори от него, тъй като се е срещало по-рядко. Вярвало се, че боговете имат кожа от злато, но костите им са от сребро. — Бел.прев. . Един дякон помаза Хатусу със светена вода и ароматизира устата й, като пъхна в нея топче самородна сода. В стаята за обличане цареше пълна тишина; само тихичкото припяване на хора отвън отекваше през сумрака.

Най-сетне Хатусу беше готова. Вратата в отдалечения край се отвори към централния двор на Карнак, истински химн от камък, химн на силата, могъществото и господството на Египет. Хатусу се настани отново на Трона на славата и носачите вдигнаха паланкина. Навън, под слънчевата светлина се бяха сбрали елитните полкове, групата на жреците и сановниците от различните министерства. Сененмут въздъхна и избърса капчиците пот от врата си. Паланкинът се придвижи величествено в ослепяващата светлина, докато хорът напяваше в речитатив химн на прослава: