Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Най-накрая навлязоха в Делтата, за да въздадат правда и гибел с огън и меч. Хатусу превърна лагерите и корабите на морските хора в тяхна погребална клада. Сега тя се връщаше у дома, увенчана с победа от Хор, Червеното око. Но дали наистина беше победителка? Сененмут се премести, за да застане в по-стабилна поза, тъй като „Могъществото на Амон“ се заклати при последната маневра. Той хвърли поглед през рамо към другите бойни кораби, заемащи позиция. Зашари с поглед и видя Куфу, върховния жрец на храма на Нубия — обширен комплекс от сгради, построени целите от черен камък, издигащи се на север от Тива. До Куфу беше красивата му съпруга Бузирис и нейната не по-малко привлекателна довереница и главна хесета на храма Матайа. Сененмут улови погледа на Куфу и му се усмихна, макар Нубия и всичко, свързано с нея, понастоящем да представляваше заплаха за Хатусу. Куфу и свитата му се бяха присъединили към тях на царския кораб по-рано през деня, за да засвидетелстват лоялността на своя храм към царицата и да разяснят какво се беше случвало в Тива в нейно отсъствие. Аритите се бяха развилнели като псе, отвързано от верига, и предизвикваха дори Божествената, оставяйки своите прокълнати скарабеи 23 23 В случая става дума за тотем, който представлява камък с гравирано изображение, но не на бръмбара скарабей, а на хиената Нема, богиня на аритите. — Бел.прев. като зла поличба и заплаха за грозящата я опасност около облицования със златни плочи обелиск, издигнат в прослава на Хатусу в центъра на Тива. Божествената изгаряше от нетърпение да се върне. Сененмут примигна и облиза устни. Тива, Васет 24 24 Васет е името на четвърти ном (административен район) на Горен Египет — района, в който се намирала столицата на нома и на Египет, Тива. — Бел.прев. , Градът с многото врати, павираните с базалтови плочи булеварди, охранявани от строените в редици мрачни, безмълвни сфинксове, лъвове и крилати дракони, изваяни от камък, които сякаш ги очакваха, за да ги приветстват. Хубаво щеше да е отново да стъпят на градските улици.

Сененмут погледна пак към пристана, откъдето се носеше музика от лютни, лири, цитри, обои, барабани, тъпани, тамбурини и кастанети. Свирнята внезапно стихна при надуването на роговете, при острия зов на бронзовите тромпети и ниския тон на бойните тръби, които възвестиха пристигането на фараона. Всичко беше готово. Аромат на тамян се стелеше наоколо и се смесваше с дъх на ливан, канела, алое, мирта и кифи 25 25 Вид благовоние, добивано от сок на смлени семена от мак, което било особено рядко и скъпо. — Бел.прев. , който се разнасяше от скъпите одежди на придворните. „Могъществото на Амон“ се обърна странично на кея под думкането на цимбалите. Появиха се малки плоскодьнки, управлявани от меджайските съгледвачи, облечени в униформените си кожени полички, с преметнати през рамо ремъци върху голи гърди, лъщящи от пот, с накъдрени коси, украсени с орнаменти, измайсторени от черупки на щраусови яйца. Лодките им се струпаха от двете страни на носа и те свалиха от въжетата затворниците, които трябваше да бъдат принесени в жертва по-късно. Всепобеждаващата царица фараон щеше да смаже мозъците им в Двореца на Победата, на най-горната площадка на стъпалата в храма на Монту. Появиха се още кораби със сърповидна форма, натъпкани с нубийски наемници. Взорът на Сененмут се помрачи, той ги наблюдаваше извънредно внимателно и предпазливо. Те и тяхната провинция бяха помрачили настроението на Хатусу, защото по Делтата се бяха промъкнали слухове, които скоро се оказаха верни — Нубия се беше разбунтувала! Тъмният, буреносен облак на тази угроза разтревожи сърцето на фараона и я накара да побърза на юг, за да се изправи срещу новите опасности, които връхлитаха и се трупаха като лешояди на мърша. Тази проклета тайна секта в Нубия, аритите, наистина се бе развилняла. Те плъзнали дори и в Тива! Не беше особено чудно, че празничността на този ден на триумфална победа и бляскава слава бе дълбоко помрачена. Домът на войната вече беше вдигнат на крак и генерал Омендап събираше полковете при Фаринал — полето, на което се правеше войсковият сбор.

Сененмут пое дълбоко дъх, докато военният кораб се плъзна покрай пристана. Гребците вдигнаха отвесно гребла за салют. Спуснаха мостика и войниците от нубийския полк, избрани в знак на доверие към Нубия, побързаха да се качат на борда, за да вдигнат паланкина и да понесат Трона на Славата. Музикантите и хористите по пристана утихнаха под ослепително синьото небе. Сененмут погледна към множеството от царедворци, лакеи, администратори, генерали, свещеници и писари, които се тълпяха да ги посрещнат — истинско море от бели одежди. Зад тях бяха гражданите на Тива, изпаднали във възторжен екстаз от това, че щяха да зърнат лицето на своя Фараон. Сененмут усети как го обхваща напрегнато безпокойство, но моментът бързо отмина. Те бяха обречени да носят своя дълг — това бе тяхната съдба. Хатусу беше дала ясно да се разбере, че няма да покаже абсолютно никакъв страх или опасения публично пред хората. Войниците вдигнаха паланкина и го понесоха по пътя, по който традиционно минаваха процесиите към Ипет-сут. От двете страни се издигаха редиците величествени, страховити каменни сфинксове и овни. Докато паланкинът напускаше пристана, цялата тълпа падна на колене и заби нос в земята. Отрядът на Накту-аа 26 26 Елитна военна част. — Бел.прев. , заедно с Мариану, охраняваха паланкина; те до един бяха ветерани, всеки един от тях беше отрязал не една глава и не един пенис на враговете си в битките. Тези внимателно подбрани воини, облечени с белоснежни поли и глави, покрити с шапки в царските синьо-златни багри, бяха много добре въоръжени. Кинжал с двуостро лезвие, скрито в позлатена ножница, беше затъкнат здраво в пояса на всеки; в едната си ръка държаха копие, а в другата — дълъг щит, украсен с леопардова кожа.