Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Хатусу, Могъществото на Амон Ра, и на Двете господарки 16 16 Двете господарки е религиозен евфемизъм на Уаджет (богинята кобра) и Некбет (богинята лешояд), божества патрони на Древен Египет, почитани от всички след обединението на Долен и Горен Египет и поставени на короната на фараона. — Бел.прев. , в разцвета на годините си, Златния Хор, Божествената с царска власт, Царица на Долен и Горен Египет, Господарка на Двете земи…

Гласовете на храмовия хор, изпълняващ литургията в светая светих, Ипет-Сут 17 17 Така се е наричал храмът на Амон в Древен Египет, Карнак; употребява се и за избрано, предпочитано място, символ на съвършена красота и хармония. — Бел.прев. , най-съвършеното от всички места, ехтеше над Нил. Силните слова възхваляваха Хатусу, Гордостта на Монту 18 18 Бог на войната, Монту-Ра. — Бел.прев. . Тя седеше като въплътен жив бог на войната на своя Трон на Славата, под златно-син сенник в центъра на огромния военен кораб „Могъществото на Амон“. Масивният плавателен съд се движеше величествено, извитият му нос гордо пореше водата. Гребците от двете страни и кормчиите, застанали на високата кърма, напрегнато и съсредоточено слушаха командните викове, надавани от опитните царски лоцмани и щурмани. „Могъществото на Амон“ леко се олюляваше срещу силното течение на Нил, лъскава грамада от дърво, блестяща от метала, драгоценните камъни и всевъзможните бойни оръжия на борда. Броните, скъпоценностите, пръстените, гривните, щраусовите пера и пъстрите навеси по огромния военен кораб на фараона ярко искряха на слънчевата светлина. От двете страни на носа бяха поставени изображения на Уаджет 19 19 Богиня кобра, покровителка на Долен Египет. — Бел.ред. , всевиждащото око, които придаваха още по-застрашителен и внушителен вид на царския кораб. От мачтата се развяваха цветни флагове. На върха на носа изваяната лъвска глава на Секмет 20 20 Богиня на войната и разрушението, а също така и на споровете и изцелението, изобразявана с лъвска глава. — Бел.прев. , ненаситната, се зъбеше в свирепа ярост. От двете й страни, с главите надолу, висяха гърчещите се голи тела на шестима вождове на морския народ, чиито отряди бяха разбити от фараона в Делтата и по крайбрежието на Великото зелено море.

Красивите очи на Хатусу бяха твърди като кремък, прекрасното й лице под синята военна корона бе майсторски гримирано. Беше облечена в най-фин лен — грижливо колосан и внимателно надиплен, дългите й ръкави се спускаха малко под ръцете й. На раменете й бе наметнат великолепният, обсипан със скъпоценни камъни Ненес, Плаща на Славата; около талията й беше увит златният шнур на Изида. Стъпалата й, с безукорен педикюр, бяха обути в позлатени кожени сандали, а около шията й бе преметната тежка яка с искрящи скъпоценни камъни, лапис лазули и карнеоли. Ръцете на фараона, скрити в пурпурни ръкавици, здраво стискаха жезъла и боздугана 21 21 Особен вид боздуган, чиято ошипена топка е вързана на верига за дебела пръчка; представлява не само бойно оръжие, а и символ на властта на египетския фараон. — Бел.прев. . От двете й страни твърдо колосани знамена изобразяваха Ураеи, съскащата кобра, която пазеше Коронясаната, Златния Хор, Възлюбената на Озирис. Изоставили ли я бяха нейните богове сега? Хатусу гледаше напред, без да мига; зорките й очи, изящно обградени с черен туш, не разкриваха нейните съмнения. Въпреки своето вълнение и тревогите си тя почти не помръдваше — с изключение на устните й, които незабележимо се движеха, докато леко смучеше топчето от самородна сода, което нейният любовник — Великия везир и пръв министър Сененмут, й беше дал, за да навлажнява устатата си и да й помага срещу примесените с пясък водни пръски и соления вятър.

Сененмут стоеше непосредствено зад Трона на славата. Едрото му, плещесто тяло беше облечено в най-изящни одежди, бръснатата му глава и грубоватото му, сурово лице блестяха на слънцето, а тъмните му очи зорко и щателно оглеждаха приближаващия пристан. Сененмут бе напрегнат. И долавяше, че същото се излъчва и от неговата царствена повелителка и любима. Тя беше пътувала на север, отвъд завоя при Дендера 22 22 Град, разположен на Нил, при който реката прави голям завой. — Бел.прев. , нагоре, до Мемфис, после още по̀ на север, за да отблъсне набезите на морските хора и да ги разгроми. Триумфална демонстрация на военна мощ! Те се бяха носили тържествено по Нил, наблюдавайки как двата бряга на реката променят цвета и структурата си; безводната суха пустиня, където бродеха шешу, пясъчните обитатели, отстъпваше пред обширните поля, обградени с акации, тамаринди, чинари, кленове, финикови палми и смокинови дървета. Бяха акостирали по кейове и пристанища, гъмжащи от всякакви кораби, натоварени с плодове, кедрово и чамово дърво от Ливан, бъчви със зехтин, ценни стоки и клетки с екзотични птици. Понякога вечер стигаха до някое селце и хората бързаха надолу, разплисквайки водата из избуялите папирусови гъсталаци и разцъфналата острица покрай брега: те зарязваха своите геранила и ги оставяха да висят бездейно над скъпоценните им кладенци, за да приветстват своя всемогъщ фараон. Ах, какви образи и сцени! Белостенният Мемфис, с неговите тайнствени древни храмове! А още по̀ на север пирамидите и мастабите на отдавна починали фараони се издигаха над сгушените бедняшки селца и над великолепните стени на именията на богаташите, целите в кедрово дърво, опасани с красиви огради. Кораби, лодки, пунтове, плоскодънки, галери и салове приближаваха до тях, за да ги приветстват. От време на време виждаха кълбата прах, вдигана от полковете, придвижващи се по сушата успоредно с тях, развели знамена, чиито цветове ярко искряха на слънчевите лъчи, а под тях колесниците на конните ескадрони хвърляха отблясъци като небесни светкавици.