Пол Дохърти: Шпионите на Собек

Ефектът върху нубийския полк беше поразителен. Войниците просто стояха зяпнали с отворени уста и гледаха как Сененмут навива Шешер около тънката китка на Хатусу и го затяга здраво. Тромпетите засвириха.

— Вижте как правосъдието на фараона се изсипва върху Сгеру и нейните съучастници!

Вдигнала боздугана в ръка, с пристегната около тялото й жертвена престилка, Хатусу отстъпи, докато поставиха Матайа на колене пред нозете й. Боздуганът изсвистя нагоре във въздуха. С безпогрешна точност Хатусу го стовари отстрани върху главата на своя враг и я смаза с хрущене. Кости, кръв и мозък се разхвърчаха и се стекоха в ужасяваща смес върху ръба на стъпалата. Фараонът приключи също тъй бързо и с другите двама пленници, после, вдигнала боздугана си, прие бурните овации на своите воини, включително и на нубийския полк. Тромпетите заглушиха поздравленията.

— Ние знаем — обяви Сененмут, — че нашите синове от Нубия са все още деца на фараона. Вашите сърца бяха преобърнати от тварите на Сет, духове на мрака. Някои от тях все още се притайват сред вас. Пропъдете ги веднага! Изхвърлете ги от средите си! Приемете любовта на фараона или посрещнете тоталното си унищожение!

Редицата от нубийски пехотинци и лъконосци се огъна и развълнува като вода под напора на силен вятър, после се разтвори. Няколко войници бяха хванати, оръжието им бе отнето и те бяха изтикани напред. Сененмут се обърна и се усмихна на фараона. Бунтът бе потушен!

В килията на осъдените в Дома на оковите под храма на Маат Амеротке чу рева на тълпата. Той беше назначен за свидетел на фараона. Сега седеше на една табуретка и наблюдаваше как Сихера е обгърнала чашата с бързо действаща отрова. Навън, в сумрачния коридор пазачите, облечени в черни поли, надянали своите чакалови маски, също чакаха търпеливо. В дъното на коридора бе приклекнал Шуфой и неукротимо плачеше.

— Слава и печал — промърмори Сихера, легнала на сламеника с гръб, опрян на стената. — Всичко свърши вече, нали, господарю съдия?

— Наистина — съгласи се Амеротке — всичко свърши.

Той замълча за малко, после продължи:

— Питах ви и преди. Ще ви попитам и сега. Писарите от Тайния кабинет претърсиха цялата къща на Имотеп — вдигна рамене съдията. — Наистина я преобърнаха наопаки. Не намериха съкровището, което Пармен е откраднал от Къщата на тишината, нито ценните вещи, взети от главната къща. Пармен определено е бил алчен; той е заграбил нещата на мъртвия си господар. Знаете ли къде може да е плячката?

— Тези неща принадлежаха на Имотеп — прошепна Сихера. — Нека Домът на гората да ги запази.

Амеротке кимна. Дори да знаеше, Сихера нямаше да му каже. А и какво значение имаше? Това беше задължение на Дома на среброто и на писарите от тайния кабинет.

— А Куфу и Бузирис? — попита Сихера. — Какво се случи с тях?

— Низвергнати извън благоволението на фараона и поставени под домашен арест. Унизени, изпаднали в немилост, и двамата изпиха отровата.

— А Матайа? — усмихна се Сихера на себе си. — Кой би помислил, че тя е Сгеру? Глуповатичка хесета с накичена перука и къса поличка, прекрасен смях и поклащащи се бедра.

— Имотеп подозираше ли я?

— Ни най-малко! — изсмя се Сихера. — Той я пренебрегваше просто като една празноглавка, храмово момиченце, интересуващо се само от своите танци и ритуали.

— Всички са мислели така — съгласи се Амеротке. — Преди да изпие отровата, Бузирис призна, че на Матайа е било позволено да ходи където си иска и да прави каквото си иска. Куфу е бил като омаян от нея и много я е глезил, но като си помисля, той всъщност призна, че е допуснал Матайа да си извоюва с хитрост позиция на абсолютна власт. Играла е ролята си много внимателно. Невинна, весела девойка, танцьорка, човек, който винаги е готов да помогне. Могла е да ходи където си иска, могла е да се среща с когото си иска и никой да не я заподозре за нищо.

— Сигурна съм — саркастично каза Сихера, — че в Дома на оковите Матайа е върнала комплиментите на своите бивши покровители.

— О, да, стори го — каза Амеротке. — Съсипващи показания за истинското отношение на първожреца към Хатусу; и именно това в крайна сметка убеди Куфу и жена му да вземат отрова. Подозирам, че Матайа е съблазнила и завербувала и двамата. Тя не спираше да проклина Хатусу, но освен това даде показания, че Куфу е хранел грандиозни амбиции, за които често е бъбрил пред нея, явно за да се перчи и парадира пред хубавичката хесета. Сихера, както знаете, ние живеем в мъжки свят. Мнозина в Тива се крият зад маските си, но у себе си са убедени, че Хатусу няма да задържи скиптъра и боздугана. Те са напълно готови веднага да се вдигнат на бунт и да я свалят. Куфу, също като много други върховни жреци, ги е поддържал по един таен, предателски начин. Той всъщност никога не е вярвал, че бунтът в Нубия ще успее, но междувременно съществува и възможността Хатусу да бъде свалена оттук. Той е допуснал неговата омраза към фараона да се прояви и впоследствие да го забърка в измяна. Случи ли се веднъж такова нещо, ти вече си поел риска и си осъден: или успяваш, или губиш. В крайна сметка — сви рамене Амеротке — Матайа е била без особен опит. Желанието й да демонстрира колко е непобедима и вездесъща я накара да извърши ужасни и недопустими грешки и всъщност я изобличи — тънко се усмихна съдията. — Странно! Пармен и останалите подцениха вас и платиха скъпо за това. Куфу е подценявал Матайа и е презирал Хатусу, и също загуби всичко.