Пол Дохърти: Шпионите на Собек

— А Нубия? — попита Сихера.

— Генерал Омендап ще помете всичко пред себе си. Бекна ще бъде разрушена и срината до основи, камък върху камък няма да остане от нея. Земята ще бъде покрита със сол и пясък. Нубийският полк ще бъде прочистен и изпратен на север по делтата за известно време, за да докажат войниците храбростта и предаността си. Храмът на Нубия също ще бъде прочистен, а жреците — заменени с нови. Фараонът ще въздаде кърваво правосъдие на всички, които имат пръст в смъртта на Валу. Шурат, Поглъщача на мерзости, получи обещание за огромна награда заради помощта, която ще ни окаже, за да разгромим бандитите.

— Още кръв ще се пролее! — заговори Сихера сякаш сама на себе си. — Вашият фараон, господарю Амеротке! Наблюдавайте я! Сърцето й ще закоравее от власт и отмъщение. Тя ще стане като Секмет: нищо и никой няма да може да й противостои. Запомнете го, съдия!

Амеротке само я изгледа в отговор.

— Колкото до мен — продължи Сихера, — аз съм се отправила към мрака. Признах всички мои грехове пред жреца на ухото — замислено каза тя. — Всъщност смъртта на Имотеп доведе до унищожаването и на аритите. Той винаги е бил техен враг — Сихера вдигна чашата си. — За Имотеп, Главния разузнавач на Шпионите на Собек! — и пресуши отровата на един дъх.

Амеротке постоя и видя как тя потъна в смъртта, после стана и напусна килията. Тръгна по коридора и приклекна до ридаещия Шуфой.

— Нямах избор — сграбчи той ръката на приятеля си и силно я стисна. — Нямах избор и ти добре го знаеш. Сърцето ти е разбито, Шуфой, и мъката, както винаги в такива случаи, е толкова болезнена, толкова студена, толкова самотна. Няма да я преодолееш, но ще се примириш с нея. Хайде, ела! — Амеротке отчаяно искаше да отведе приятеля си далеч от това място на кръв и гибел. Той помогна на малкия човек да стане, продължавайки да стиска ръката му. — Моето приятелство към теб стана дори още по-дълбоко — усмихна се той на Шуфой и добави: — Такъв малък човек, а с такова огромно сърце.

Той стисна ръката му още по-здраво, после чу шум от нечии стъпки и се обърна. Асурал идваше към тях с тропащата си маршируваща походка.

— Мъртва ли е? — попита той.

— Свърши се — каза Амеротке.

— Каза ли ви нещо за съкровището? — попита Асурал. — Хатусу, Божествената, пита за това.

— Не ми каза — отговори Амеротке. — Чудя се защо. Може би не го е взела.

— А този жрец от Параклиса на ухото? — попита Асурал. — Помолих го да остане, но той си тръгна.

Асурал погледна към Шуфой, който бе освободил ръката си от господаря си и бършеше обезобразеното си, окъпано от сълзи лице с края на дрехата си.

— Жрецът от Параклиса на ухото ли? — погледна Шуфой нагоре към тях. — Господарю, както знаете, аз бях много разстроен. И все още съм! Като дойдохме тук, видях един свещеник да си тръгва. Не му обърнах внимание, взех го за някакъв обикновен жрец, като всички останали.

— Но? — приклекна Амеротке до него.

— Не съм много сигурен — каза Шуфой, — но той може да е бил Тчесер, лицемерно набожен тип, който се преструва на свят човек, но всъщност е скорпион — мъчително преглътна дребосъкът. — Мошеник, който заиграва с доверието на хората и им изтръгва тайните.

— Сигурен ли си? — попита Амеротке.

— Не, не съм — усмихна се през сълзи Шуфой, — но аз самият искам да се изповядам. Чудех се в кой храм да отида. Толкова много мошеници се мотаят наоколо. Лъжци… — започна отново да плаче той.

Амеротке скри собствената си тревога. Погледна по стълбите към процеждащата се през отворената врата светлина.

— Но всичко свърши, нали? — попита Асурал.

— Дали? — изправи се Амеротке. — Дали наистина свърши, Асурал?

— Бунтът свърши! — Гълтача на сърца и оцелелите му помощници седяха на груба рогозка във винарната „Светлината на Хор, Господаря на небето“ в покрайнините на Свърталището на мистериите в Некропола. Главатарят на убийците гледаше със злост водача на аритите и неговата малка свита от последователи. — Бунтът свърши! — подигравателно повтори той. — Вашият Сгеру е унищожен. Шешер е конфискуван. Вашите привърженици днес красят коловете на Хълма на Черепа или Стената на смъртта. Така че, какво искате от нас?

Капитанът на аритите само го изгледа в отговор.

— В Нубия ли се връщате? — попита все още ядосан заради провалената атака срещу дома на Амеротке Гълтача на сърца, като опипваше с пръсти дръжката на камата, затъкната в пояса му.

— Вярно е, така е — хладно отговори аритският водач, без да се поддаде на провокиращия тон на Гълтача, — бунтът свърши. Знаете, че не можем да се върнем в Нубия. Бекна ще бъде разрушена. За главите ни ще бъдат обявени награди, живи или мъртви.